Барбара Клевърли - Рагтайм в Симла

— От нашите ли са, или от чуждите? — неловко запита той. — И ако са от нашите, как ще им дадем знак? Може да ни вземат за врагове и да открият огън по нас.

— Може и да са хубостниците на Реджа Кхан. Идат да вземат някоя и друга пушка. Само че е малко вероятно. Твърде много са. Бръкни в дисагите и извади фенера ми. Намери ли го? Дай някакъв знак. Какъвто и да е.

Джо започна да сигнализира от амбразурата.

— Какво им казваш? — попита Трууп.

— Ами то е за фронтоваци от западния фронт. Така си давахме съобщения в окопите. „О.К.“ Научихме това от янките. Май значи „всичко е наред“.

Веднага получиха ответен сигнал от предната редица.

— Какво значи това? — припряно попита Трууп.

— Точка, точка, точка. Черта, черта, черта. Това значи „прието“ — осветли го Джо. — В Императорската руска армия не сте ли ползвали морзовата азбука?

— Ако са я знаели, то са били малцина, ако пък са я знаели мнозина, не са имали фенери, а пък ако хем са я знаели, хем са имали фенери, нямаше да се сетят да я използват. Това знам аз за Императорската армия.

Скоро дочуха чаткане на приближаващи коне и подрънкване на снаряжение. Току пред форта колоната спря и двама мъже поеха сами нагоре по хълма.

— Кой е там? — попита Джо.

— Приятел.

— Приближете се един по един и се представете — спомни си Джо паролата.

— Ама това е хептен каубойска работа! — възкликна Едгар Трууп.

Излязоха да пресрещнат посетителите си — млад британски офицер и брадат индийски войник, чиято пика подрънкваше на вятъра.

— Мили боже! — възкликна бодро новодошлият. — Само теб не очаквах да заваря тук, Едгар! Дърти хитрецо! Преди да сторим каквото и да било, кажи ми, моля ти се, тъй като обичам да ми е ясно — ти на чия страна си?

— Къде е Чарли Картър? — попита Джо.

— Тук съм! — и една изнурена фигура изплува в светлината на огъня.

Сър Джордж, издокаран в дунапренен вечерен жакет с бродирана върху джоба емблема на отдавна несъществуващ клуб в Кеймбридж, се грижеше за последните щрихи на скромното среднощно парти, организирано от него. Даваше вечеря за четирима. Съвършеното каре. При това без дами.

Сладко вино със супата от костенурка, леко бургундско с овнешкото (беше поръчал да доставят четири бутилки, две, от които заповяда да отворят), съдинка с прословутата за резиденцията заледена вода и качествен „Стилтън“, подплатен с чаша портвайн „Уилям Стандринг“, реколта 1910-а.

— Да, така е добре.

После се разпореди, щом гостите му пристигнат, да бъдат въведени направо в библиотеката, през чиито прозорци струеше лунната светлина и долитаха градските шумове.

Пръв се появи Джо Сандиландс.

— Добър вечер, сър Джордж — поздрави той свойски. — Много любезно от твоя страна. Май позахладня тази вечер.

— Няма да те глезя, млади момко — отвърна сър Джордж. — И няма да правя догадки — очаквам да ми докладвате всичко в прав текст.

Джо от опит знаеше, че не бива да оставя сър Джордж да се увлича прекалено много, затова го прекъсна:

— Ама че работа! Аз пък се надявах да си хапнем добре. Последните няколко дни се превърнах почти в постник. Сухарените бисквитки не са кой знае какво угощение.

— Пийни си малко шери — предложи сър Джордж. — И не се опитвай да ме баламосваш!

След малко се появиха Чарли Картър и Едгар Трууп, който се чувстваше малко неловко в дома на височайшия началник, сред люде с безупречна репутация. Той поздрави сър Джордж прекалено любезно, докато поздравът на Чарли Картър прозвуча доста сухо.

— Добър вечер! Добър вечер! — рече на свой ред сър Джордж. — Извънредно ми е драго! Веднага ще се разпоредя да сервират вечерята.

Той звънна с малко сребърно звънче.

— Шери? Или предпочитате мадейра? На мен ми идва малко тежичка в тия пролетни нощи, но моля, почерпете се. — После се обърна към Джо: — Днес видях приятелката ти Джейн Фортескю. Праща ти много поздрави. — Сетне рече на Чарли Картър: — Твоите щерки се справиха майсторски вчера на състезанието с картофи в гимнастическия салон. Жалко, че не можа да присъстваш. Беше страхотно! — И накрая подхвърли на Едгар Трууп: — Докато чакаме, може да се настаниш в шезлонга — ще видиш, че е доста мек в сравнение с конското седло.

Тримата го гледаха зорко и безмълвно.

— Много хубаво от ваша страна, че се отзовахте тъй скоропостижно, момчета. Няма нужда да ви казвам, че яката сте загазили. Не сте арестувани по простата причина, че ако закопчая Чарли, няма да има кой да ви щракне белезниците!