Барбара Клевърли - Рагтайм в Симла

Едгар се върна и бодро заяви:

— Не мога да ви предложа голям лукс, но ако благоволите да пристъпите в салона, колегата ми ще ви предложи по чаша чай, преди да ви пожелаем „лека нощ“ в мазето.

Като подкараха пленниците пред себе си, Джо и Едгар се върнаха в стаичката наблюдателница, където Джо остана да ги пази, а Едгар, като поглеждаше сегиз-тогиз през прозорчето към подходната пътека, наля чай и подаде чаша на Алис. Тя се отвърна от протегнатата ръка. Погледна Джо и уж небрежно подхвърли:

— Какво каза, че има в мазето, дето се каните да ни заключите за през нощта?

— Военно снаряжение — отвърна Джо. — И по-точно бойни карабини калибър 303. Чисто новички. На път за севера. Реджа Кхан може да те осветли по-подробно по въпроса, но има пратка от стотина парчета. И тя е последна от незнайно колко други пратки, прехвърлени през този форт с щемпела на ИКТК, с влаковата композиция на ИКТК. Обзалагам се, че и ти не си наясно с точната бройка, за разлика от драгоценния си счетоводител. Представяш ли си какво ще си рекат твоите приятели от висшето общество в Симла, като узнаят, че току под носа им си въртяла алъш-вериш с пушки за ония диваци на север?

Бледа като призрак, Алис присви очи и погледна Реджа Кхан, сетне отново спря погледа си върху Джо.

— Слушай, Алис — поде Джо припряно, като се приведе напред. — Пътят ти свършва тук. Само да се разчуе, че ИКТК е снабдявала с оръжие войнствените племена на север, и британските сили ще реагират със светкавична скорост.

— Пък и не е само това, Алис — намеси се Едгар Трууп. — Времената се менят. Също и началниците. ИКТК попада в ръцете на кадърната мисис Кониърс-Шарп, изтърбушената Руска империя остава под контрола на болшевиките, ама играта си е все същата — очите на руснаците са приковани в Северна Индия, очите на британците (по една случайност и аз влизам в това число) са обърнати към северните им съседи. Този факт е обществено достояние, особено за люде като Джордж Джардайн, които се грижат да поддържат крехкия баланс на силите, и по моему наличието на… колко? Петстотин? Хиляда?… или още повече карабини, е сериозен повод за безпокойство.

Джо загрижено наблюдаваше изражението на Алис, докато Едгар свеждаше до знанието й фактите. И остана поразен от връхлетялото го просветление.

— Нима е възможно — възкликна той учудено — да си била в неведение по въпроса? Значи Реджа Кхан е успял да заблуди всички в ИКТК, включително и шефката си, за оръжейните си сделки? Как е възможно?

Никой от двамата не отговори.

— Излиза, че си била тъй увлечена с бижутерските си далавери, че не си усетила другия вид контрабанда, така ли?

— И освен това — бавно и мрачно промълви Едгар Трууп — твоето „братче“ Лайънъл Кониърс е бил повален от куршум с хирургическа точност на шосето за Калка. Същата орис е сполетяла и Корсовски преди броени дни. Каква ли връзка има между двамата? Само едно нещо — щели са да разобличат сладичката директорка на ИКТК, която се е подвизавала под фалшива самоличност. Властите претърсиха под дърво и камък (даже аз бях заподозрян, според хитрия ви план), за да намерят стрелеца. Като се разчу за изнудването ти, решиха, че убиецът и изнудвачът са едно и също лице. Ами! Кажи ми — обърна се той към Реджа Кхан почти любезно, — не е ли истина, че тъкмо ти си бил най-заинтересуван Алис да си остане на поста, за да ти служи за параван? Ти си всепризнат стрелец, Реджа, и тия убийства за теб навярно са били фасулска работа. Тъй и не разбрах дали Чарли Картър е установил с точност местонахождението ти по време на убийството на Корсовски, понеже се беше емнал да тормози мен, Реджи и нашата пасмина. Дано не разчиташ на шефката си да ти осигури алиби.

Той изгледа Алис с омерзение.

— Горкичката Алис! Да попаднеш на по-голям хитряга от теб! Е, как се чувства човек, когато го разиграват и го водят за носа? — кротко попита Едгар Трууп. — Тоя манекенчо с колежанска вратовръзка? Какво ли ти е на душата, а?

Въпросът увисна в пространството, натегнало от ледено мълчание. Накрая Алис заговори, вперила безизразен поглед през прозореца.

— Това усещане ми е добре познато — огорчено заяви тя. — Като си правя равносметка, ми става ясно, че цял живот все ме прецакват. Откакто се помня, мъжете винаги се възползват от мен, лъготят ме и ме предават. C’est normal, quoi? 23 23 Това е нормално, нали? — Бел.ред. Вече им свикнах. Имам готовност в това отношение. — Отново погледна Реджа Кхан. — И ти си като другите!? Какво ли толкова се бях прехласнала по теб? Вярвах ти. Безусловно. Мислех си, че накрая съм намерила мъжа на живота си.