Барбара Клевърли - Рагтайм в Симла

Заеха местата си край масата и като по сигнал разпериха едновременно огромните салфетки.

— И тъй, да започнем отзад напред… някой от вас е светил маслото на Реджа Кхан. Е, не е голяма загуба! Той не беше стока! Прехвърлял е не само оръжия през границата. Отявлен хаймана, ала все пак се налага да изясним въпроса. Влиятелен човек беше тоя Реджа Кхан. Местните люде му имат уважението. Доста оръжие е минало под носа на полицията. А най-лошо от всичко, имаме окаяна млада жена, безспорно виновна за най-дръзката измама в пределите на Индийската империя и почти доказано, съучастничка в две убийства…

— По всяка вероятност са три — вметна Джо.

— Ще бъдем по-експедитивни, ако не ме прекъсваш насред думата, Сандиландс — строго рече сър Джордж. — И тъй, на тази злосторница е било позволено, дори е била насърчена, да се измъкне под милозливите ви погледи.

— Това не важи за мен — радостно заяви Чарли, като сладко отпи от възхитителното бургундско на сър Джордж. — Мен ме нямаше там.

— Браво на теб! Ти си се намирал на четирийсет мили покрай железопътната линия, да гониш Михаля! Отпрашил си в точно обратната посока, нали? Нарочил съм те за съучастник — отвърна сър Джордж.

— Може ли да запитам — намеси се Едгар Трууп, — откъде ви е известно всичко това, сър?

— Умник си ми ти, Трууп! Единственият, освен мен сред тук присъстващите. Нима трябва да обяснявам, че на всеки пет души в тоя град има по един мой съгледвач? Доколкото знам, Чарли е водел дванайсет полицаи. Какво друго да кажа? Не само ти в Симла разполагаш с интересни сведения.

— Но наблизо нямаше свидетели, когато Алис застреля Реджа Кхан — кротко заяви Джо. — Единствено моя милост, затова ще се наложи да ме изслушате и да приемете моята версия, сър.

Сър Джордж въздъхна ядно.

— Хубаво, Сандиландс. Дай да чуем твоята версия на събитията! Какво си запомнил? Какви прозрения със задна дата са те сполетели?

Всички се заслушаха в разказа на Джо, който разправи предварително отрепетираната си реч.

Сър Джордж се обърна към Едгар Трууп.

— Сега е твой ред, Трууп. Можеш ли да попълниш пропуските в това песнопение? Най-напред искам да чуя — ти ли остави камата в ботуша на Реджа Кхан?

— Да, сър, стана по моя вина — унило призна Едгар. — Аз претърсих и двамата задържани.

— Ама камичката си я биваше! — намеси се Джо. — Една такава тъничка, дълга шест инча. Скрил я е в шева на ботуша. Ужким посягаш да придърпаш чизмите и хоп! — кама! На практика незрима. Много хитро измислено!

Той замлъкна под изпепеляващия поглед на сър Джордж.

— А другото незримо нещичко е било пистолет! Оставили сте непроверена шапката на Алис, където е скрила револвер, изиграл решаваща роля в цялата драма. Както става ясно от показанията на Джо (комуто може да се вярва, нали?) — умълча се той за кратко, — тя е спасила живота му, като е стреляла по Реджа Кхан. И докато двамата с Едгар се щурат като мухи без глави, госпожичката скача пъргаво през прозореца и изчезва в посока към залеза, натъпкала дисаги с крадени блага, като междувременно предвидливо е натирила конете ви? Правилно ли съм схванал картинката, Едгар?

— В общи линии беше така, сър Джордж.

— От само себе си се налага въпросът — на който може би ще ни отговори Джо — защо Алис, която неочаквано се оказва въоръжена и има на разположение две мишени, е решила да тегли куршума на своя авер в престъплението, наместо да гръмне полицая, който очевидно е възнамерявал да я изправи на съд?

Гостите останаха смълчани в очакване на следващия залп от словесната канонада.

— Всички ние сме благодарни на Алис, че ни спести част от проблемите, като е застреляла Реджа Кхан, но все пак ще ми каже ли някой защо го е сторила? Той й е бил партньор и съучастник. Имали са общи интереси, не е ли тъй? Ще ви кажа защо — продължи той, отговаряйки на собствения си въпрос. — Тя е издигнала Реджа Кхан на висок пост във фирмата. Той е започнал съвсем скромно в ИКТК, въпреки образованието си и знатния си произход. Алис е прозряла потенциала му. Решила е, че може да му гласува доверие. И той наистина се е справил блестящо — имал е престиж, пари и непоклатимо статукво. Без подкрепата на Алис щеше да си остане никой за търговския и светския елит в Симла. Дължал е всичко на нея и се е ползвал с безусловното й доверие. При това положение навярно й е дошло много, когато е разбрала, че успешно си е разигравал игрички зад гърба й. Поредният мъж, който я е подвел. Използвал я е и я измамил. И това му е коствало живота.