Барбара Клевърли - Рагтайм в Симла

Бавният фокстрот отдолу замря и оркестърът мигом подхвана по-динамична мелодия в джазов стил. След кратка загрявка засвириха доста професионално „Сейнт Луис блус“. Две дечица, съпроводени от бавачката си, заподскачаха радостно в ритъм с мелодията. Две монахини в светлосиви одежди седнаха на шезлонгите, всяка понесла молитвеника си.

— А защо избрах този кораб ли? — продължи Мейси. — Не заради бенда, във всеки случай. И аз като теб копнеех за анонимност. Никой не ме познава, пък и французите не са особено настойчиви по отношение на социалните контакти. Тишина и спокойствие — само това искам.

— Не бих разчитал на това, Мейси. Я се погледни — само за миг да отклоня поглед, и онуй френско офицерче мигом ще те схруска!

— Три седмици тишина и спокойствие — повтори Мейси и добави с лукава усмивка: — А ти отново нахълта и осуети плановете ми! Ами ти, Джо? Ти какво правиш тука? Изпари се яко дим от Симла — какви ли не слухове плъзнаха. Някои твърдяха, че Алис Шарп не била мъртва, ами избягала с теб, запленена от мъжкия ти чар.

— Де тоз късмет! Не, просто Джордж ме натовари с една задачка по северозападната граница, а в момента се връщам към реалния живот. И аз като теб, Мейси, се отегчих. Направо ме хвана клаустрофобия сред тия чужденци. И ми писна да ме използват.

— Имаш предвид Джордж? Не го приемай лично, той разиграва всички поред.

— Е, само че аз не съм свикнал да ме разиграват. Веднъж Чарли Картър ме нарече „домашния любимец“ на сър Джордж. И не беше далеч от истината. Пък и не беше чак толкова зле… Бива ме да се ровя в лисичи дупки. Само че е адски изнервящо да се появиш с удавена лисица, а шефът да ти каже, че си заловил катерица, и да ти благодари от немай-къде!

— Не знам коя е твоята лисица. Реджа Кхан? Не съм запозната в подробности, ама чух разни истории — най-вече от Едгар Трууп — че си спасил цяла Северна Индия от въстание на местните, нападение на руснаците и бог знае още какво.

— Такава е официалната версия на Джордж. И отчасти е вярна. Затова звучи толкова убедително. Да, съществуваше опасност от въстание — бяха добре въоръжени. Джордж отдавна им беше вдигнал мерника и се възползва от случая да сравни със земята бащата на Реджа Кхан. Смъртоносната кавалерия беше само началото. Имаше и цял батальон от гурки в подкрепление. Конфискуваха огромни количества оръжия и хубавичко се скараха на раджата. „Виждаш ли какви ги е забъркало синчето ти? Търговийка с оръжие, че и две убийства лежат на съвестта му.“ Бащата на Реджа си взе поука. Сплашиха го достатъчно, за да кротува отвъд Залори поне няколко години. А за Алис Шарп Джордж си замълча.

— Алис Шарп ли? И аз си помислих, че тъкмо тя стои в дъното на цялата работа! Вярна ли е тая история за злополучния лов? Как, в крайна сметка, е загинала?

— Е, не е редно току-тъй собственичката на най-голямата фирма в страната да изчезне безследно в нощта. Това щеше да предизвика приказки и въпросителни, а тъкмо това желаеше да си спести Джордж. Разпространи своя версия, а тя е също тъй правдоподобна, защото е отчасти вярна. Алис, която има репутация на превъзходен стрелец, се сдушила с гостенина от Скотланд Ярд и решила да го заведе на лов за диви животни из околностите на Симла. Придружавал ги, естествено, Едгар Трууп. Наскоро откъм закътаните селца към Джогиндар Нагар се появил кръвожаден звяр, който нападал и хора, та тримцата решили да си пробват късмета да го гръмнат. За жалост Алис напуснала бивака през нощта — на своя глава, разбира се — а на сутринта не се върнала. Втурнали се да я търсят, мобилизирали хората на Картър, обявили награда, но уви! На мястото на Алис в ИКТК назначили временен заместник, докато изпратят някого от Лондон.

— И мъртва ли е в действителност?

— Тази част от версията на Джордж почива на истината. Тя отпраши в среднощната пустош и повече никой не я видя. Според Едгар е малка вероятността да е оцеляла. Пък и сред оная дивотия трупът й надали някога ще бъде открит.

— Ама защо й е притрябвало да се втурне сама в нощта?

— Защото току-що я бях арестувал по обвинение в измама и съучастничество в убийствата на Лайънъл Кониърс и Фьодор Корсовски, но най-вече защото беше гръмнала право в челото Реджа Кхан.

— Това пък защо? Мили боже! Вярно, че беше мошеник от класа, ама чак пък да го затрие! Особено пред очите на теб и Едгар, дето сте я държали на мушка.

— Това беше личен проблем. Тя му е вярвала безрезервно, а той е излъгал доверието й. Изобщо не е имала представа, че я използва като параван за оръжейните си сделки. Такова нещо Алис не прощава. През целия си живот, по думите й, мъжете, които обичала, винаги я използвали и накрая я зарязвали. Но според мен най-тежко е преживяла измамата на Корсовски.