Дел Браун - Оловният войник

Рокерите се размърдаха и посегнаха към оръжията си. Германецът направи леко движение и разтвори палтото си, но Таунсенд вдигна ръка.

— Nicht 6 6 Не (нем.). — Б.пр. — каза тихо Таунсенд и се обърна към Бени: — Тези мръсни копелета да останат на мястото си. Майор Райнгрубер няма да им позволи да се доближат до нас. Ние ще си отидем, но преди това искам да чуя вашия отговор. Да или не… Ще се присъедините ли към мен?

— И ако не се присъединя, какво… ще ме гръмнете? Вие или вашият германски приятел?

— Ако не се съгласите, ще се окажете на губещата страна в неизбежната война между нас и всеки, който се изправи на пътя ни, включително и „Сатанинско братство“ — каза Таунсенд. — Засега дори да кажете „не“ ще ви оставя жив като знак на вярата ни във вас. Но ако не се присъедините към мен в тази война, господин Рейнолдс, значи сте против мен и ви гарантирам, че няма да живеете дълго. Можете ли вече да ми дадете отговор?

Бени не беше сигурен колко от казаното от този човек е истина, но си даваше сметка, че възможността да получи куршум в главата или от англичанина, или от германеца беше повече от реална. По-добре да декларира преданост пред непосредствената заплаха, а подробностите да остави за по-късно…

— Добре, добре, съгласен съм. Не зная как, по дяволите, очаквате със сто души наемници да се справите с пет хиляди братя, но съм съгласен. — Бени се обърна към своите телохранители. — Хей, момчета, останете по местата си. Тези приятели са…

Всичко стана само за няколко секунди, но Бени го видя като на забавен кадър.

Съвсем определено рокерите посегнаха за оръжията си — една пушка с къса цев и един пистолет. За тези тъпанари нямаше значение, че Бени стои на огневата линия. А и бяха далеч за точна стрелба, разстоянието беше доста над тридесет метра. Ако изобщо разсъждаваха, те вероятно се надяваха да изплашат натрапниците с един изстрел в земята или няколко над главите им.

Германецът ги взе на мушка преди те да вдигнат оръжията си. Той измъкна малък картечен пистолет изпод палтото си и натисна спусъка три пъти. Първите три изстрела не улучиха никого, но рокерите замръзнаха. Не побягнаха, не потърсиха укритие, нито се хвърлиха на земята, просто се вцепениха. И тогава станаха лесна мишена. Следващите изстрели попаднаха право в тях. Рокерът с пушката натисна спусъка секунди преди безжизненото му тяло да полети назад.

Ехото от кратката стрелба още продължаваше да звънти в ушите на Бени, когато отвори очи и видя Райнгрубер да тича към падналите, за да провери дали дишат. Очевидно единият все още даваше признаци на живот. Райнгрубер го довърши с изстрел в главата. После германецът пусна един куршум в другия, просто за сигурност.

— Sie sind tot, Herr Oberst 7 7 Мъртви са, господин полковник (нем.). — Б.пр. — каза Райнгрубер.

— Sehr gut, Major 8 8 Много добре, майор (нем.). — Б.пр. — отвърна уморено Таунсенд. — Искаше ми се да избегнем това. — Бени отбеляза, че той дори не бе се пресегнал към своето оръжие. — Сега обаче, господин Рейнолдс, предлагам да скрием вашите дебели приятели, преди да са дошли някои любопитни зяпачи. — Стреснатият Бени не обели нито дума, когато го отведоха при двата трупа. Изстрелите на Райнгрубер бяха уцелили точно средата на торсовете на рокерите, отклонението не беше повече от три или четири сантиметра. — Няколко мои хора патрулират в гората — каза Таунсенд и извади от джоба си мобифон. — Ще им се обадя да…

— Чакайте! — извика Бени. Той се обърна към ремаркето с хидрогенаторния реактор и ужасен хвана лявата ръка на Таунсенд. — Газ! Мирише на газ! Изстрелът с револвера трябва да е пробил хидрогенатора! Спасявайте се!

Тримата мъже хукнаха с всичка сила срещу вятъра, далеч от инсталацията и тичаха, докато Бени не усети, че не може да направи нито крачка повече. Той се строполи зад едно дърво на около двеста метра от хидрогенатора. Таунсенд и Райнгрубер дори не бяха се задъхали.

Таунсенд предаде по мобифона няколко заповеди на немски, явно предупреди хората си да стоят далеч от хидрогенатора и да се скрият, но да не го изпускат от очи. След това се обърна към Бени.

— Добре си потичахме, господин Рейнолдс. Но за какво, по дяволите, беше необходимо всичко това?

Бяха се подслонили зад големи дъбови дървета, но и тримата паднаха, повалени от взривната вълна. Обгърна ги адска топлина, изсушаваща, изсмукваща всяка влага. Отвориха очи. Тревата и дърветата наоколо бяха почернели, дори косата на Райнгрубер беше опърлена. Ремаркето, хидрогенаторния реактор и двамата рокери се бяха превърнали в черни топки по средата на изпепелената поляна. Всички стърчащи предмети в диаметър от сто метра около хидрогенатора, дори дървета със стволове до десет сантиметра в диаметър бяха повалени.