Дел Браун - Оловният войник

— Може и да ме последват, а може да поискат да ви гръмнат — каза Бени. — Никой от Братството не ще приеме да работи с външен човек, особено с чужденец. Те ще воюват с вас така, както вие бихте се били с агентите на ФБР. Кой ще им попречи да ви премахнат и сложат край на цялото ви начинание? Кой ще сплоти всички играчи в тази игра? Вие? Вие и вашата армия ли, човече?

— Аз… и някои бивши военнослужещи от германската армия — отвърна Таунсенд. Той посочи с ръка към човека зад него. — Запознайте се с майор Бруно Райнгрубер. Той е събрал сто души от най-добрите офицери и войници и заедно с тях се съгласи да участва в операцията. Майоре, запознайте се с Бенджамин Рейнолдс, или както го наричат, Бени Готвача.

Германецът изпъна ръка в хитлеристки поздрав и чукна токове според устава, след което възстанови стойката си на телохранител и заоглежда отново пространството около тях. Бени отбеляза, че човекът е огромен, висок най-малко метър и деветдесет, тежеше не по-малко от осемдесет килограма и беше як като скала. Колкото до нацисткия поздрав, това не беше нещо ново. Повечето членове на „Сатанинско братство“ бяха отявлени неонацисти. Неонацизмът беше част от митологията на „престъпника моторист“, проява на скитническия манталитет да бъде различен и свободен. Рокерски банди се подвизаваха в Холандия, Англия, Германия, дори Австралия. И повечето бяха неонацистки.

Но от всички тях „Сатанинско братство“ имаше репутацията на най-голяма и най-опасна. Ако човек оцелееше в процеса на посвещаването и станеше пълноправен член на Братството, той бе обезпечен за цял живот. Тогава получаваше каквото пожелае — дрога, приятели, оръжия, жени. От него се искаше единствено да кара мотор, да живее с братята си и, разбира се, да убива, да сплашва, да произвежда и продава наркотици, да открива публични домове и да всява страх, което е традиция за Братството.

— Майор Райнгрубер и неговите хора споделят убеждението на „Сатанинско братство“, че обществото е заразено от расова нечистотия и боледува. Те смятат, че тази зараза трябва да се премахне с всички средства — каза Таунсенд, сякаш се чувстваше задължен да обясни нацисткия поздрав на германеца. — След края на Студената война се появиха много симпатизанти на нацизма. Те бяха потискани от западногерманското правителство, но сега неонацисткото движение процъфтява както там, така и тук. Майор Райнгрубер и неговите хора са много добри в осигуряването и поддържането на реда.

— Тогава той наистина добре ще си пасне с братята, ако преди това те не ви претрепят, разбира се — каза Бени.

— Майор Райнгрубер вярва, че дори „Сатанинско братство“, наред с редица други арийски групи в Съединените щати, е отслабено и разделено от правителството, жертва е на расовата нечистотия — заболяване, което той и неговите хора са се заклели да изкоренят — продължи Таунсенд. — Ние не предлагаме помощ… ние възнамеряваме да вземем нещата в свои ръце. Имаме собствена армия. Наричаме се „Арийска бригада“. Бойци сме на новия ред. Ключът за нашия успех са клубовете на Братството в Калифорния. Когато ги присъединим към нас, ще изискваме подчинение от всички останали.

— О, така ли? Ще ми бъде много интересно да видя как ще го направите — каза Бени, като се опита гласът му да звучи като на именития терорист пред него. — Какъв сте вие, Таунсенд? И вие ли сте нацист?

— Аз съм боец и офицер — отговори Таунсенд след неприятна краткотрайна пауза. — Моята работа е да водя армии и да планирам кампании. Майор Райнгрубер и неговите хора са моята нова войска. Много скоро „Сатанинско братство“ и другите арийски групи в Съединените щати, а не след дълго и в целия свят или ще бъдат част от моята армия, или ще бъдат изтребени. Толкоз. А сега, какъв е вашият отговор, господин Рейнолдс? Мога ли да разчитам на вас?

Тъй като тези хора явно не можеха да бъдат сплашени, Бени реши да прибегне към друга тактика.

— Вижте, Таунсенд, или дявол ви знае кой сте, тук има двама много яки и жестоки трепачи, чиято работа е да не допускат идването на неканени гости. Те се отнасят доста сериозно към задачата си. Затова ви предлагам…

— Ей, вие, гадняри! — чу се вик зад тях.

Двамата охранители на Бени от „Сатанинско братство“ най-после се бяха събудили. Той не се доверяваше много на ума на тези братя, но те бяха свикнали да се бият и обичаха оръжията. Бени се надяваше, че няма да има престрелка около реактора за хидрогениране… най-малката искра можеше да вдигне всичко във въздуха.