Дел Браун - Оловният войник

Здесь есть возможность читать онлайн «Дел Браун - Оловният войник» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Оловният войник: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Оловният войник»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

p-5 Жаждата за мъст ще направи от него човек — армия! Една загадъчна фигура в дрехи от специално синтезирана тъкан, която може да става по-твърда и от стоманена броня, обикаля из околностите на Сакраменто, Калифорния, и издирва опасни престъпници. Това е
.
Някои искат този отмъстител да бъде награден, други — убит. Където и да се появи, с бързата си и неотразима намеса той се справя с врага. Но цената на успеха е висока. Използвайки своята могъща технологична сила, Оловния войник се сблъсква с непредвидими последици. Решава ли проблема с престъпността неговата лична война, или е само част от него?

Оловният войник — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Оловният войник», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Здравейте.

Бени се обърна. На не повече от десет метра зад него, а може би дори и по-близко, стояха двама души. „Господи — помисли си Бени — тези приятелчета стъпват тихо като диви котки!“ Първият беше млад, слаб и рус, с превръзка през едното око, докато другото искреше блестящо синьо. Носеше дълго черно кожено палто. Вторият, грамаден като хокеист, тъмнокос и силен на вид, стоеше няколко крачки по-назад и вляво от първия, в отбранителна позиция…

Разположението на мъжете подсказваше, че пистолет ще изскочи от десния джоб или изпод дясната страна на палтото на първия мъж, а вторият ще прикрива лявата. Бени беше гледал достатъчно дълго въоръжени професионалисти — главно ченгета — за да знае какви позиции заемат при опасна обстановка.

Бени носеше черната си кожена жилетка, онази с монограм, който изобразяваше червен прилеп, и с черно-червен етикет на гърба с надпис „Оукланд“. Тези знаци символизираха, че е кандидат за приемане в „Сатанинско братство“. Той не караше мотор и затова никога нямаше да стане пълноправен член, но повечето хора не знаеха това. Бени се надяваше, че след като двамата мъже видят тези символи, ще разберат посланието: „Веднага изчезвайте!“.

— Здравейте, господине — каза отново мъжът. — Мога ли да отнема една минутка от времето ви?

Акцентът беше определено английски, гласът звучеше строго, със стоманени нотки и макар да нямаше официалния тон на ченге, беше доста властен. Може би беше военен.

— Вие се намирате в частна собственост, господа — каза Бени с възможно най-грубия си и недружелюбен тон, подражавайки на всички бандити, с които се беше срещал. Къде ли, по дяволите, бяха двамата му пазачи? Защо помътеното им съзнание не се разбуди от звука на неговия гневен глас? — Разкарайте оттук скапаните си задници, преди да ви се е случило нещо.

По-близко стоящият мъж вдигна ръце с обърнати навън длани, но Бени забеляза, че прикриващият го дори не помръдна. Да, жестът на англичанина беше предназначен да демонстрира добронамереност, но в очите му се таеше заплаха. Този човек не беше свикнал да се примирява, още по-малко да отстъпва.

— Не желаем никакви неприятности — каза извинително англичанинът. — Дойдохме да ви направим делово предложение, което, сигурен съм, ще намерите за много привлекателно.

— Кои сте вие?

— Прощавайте, господин Рейнолдс. — „О, по дяволите — помисли си Бени — той знае истинското ми име.“ — Пропуснах да ви се представя. Казвам се Грегъри Таунсенд.

Старият Бени, който двадесет години беше работил в тясна връзка с някои от най-жестоките и откачени рокери в света, преглътна с мъка от страх. Преди няколко години в Съединените щати вилнееше човек, който ужасяваше обществото повече, отколкото перспективата за термоядрена война с Китай или със Северна Корея. Бившият белгийски командос Анри Казо, станал международен контрабандист на оръжие, преброждаше страната надлъж и шир. Пътя му бележеха силни експлозии. Той разрушаваше дори въздушни лайнери в някои от най-големите летища. В опитите да го спрат беше ангажирана армията на САЩ. Бе изградена въздушна защитна мрежа от радарни самолети, реактивни изтребители и ракети земя-въздух.

Казо изглеждаше непобедим, докато един ден не намериха тялото му на сметището в Западна Вирджиния със седем черни дупки от изстреляни от упор куршуми, разкъсали вътрешностите му. Нямаше никакви улики. Страницата с историята на Анри Казо и с терора, на който бе подложил Съединените американски щати, беше прелистена с облекчение.

Съществуваха най-различни предположения кой е убиецът на Казо — дали човек от ФБР, или наказателен отряд за преследване на опасни престъпници, дори се допускаше, че е тайна група на ЦРУ за борба с контрашпионажа. Но може би най-вероятният подбудител и организатор на убийството беше оцелелият член на бандата на Казо — неговият помощник Грегъри Таунсенд, бивш британски командос от СВП 5 5 Специално въздушно поделение. — Б.пр. , от много години издирван от Интерпол. И сега пред Бени стоеше убиецът на страшилището Казо.

„Не изглеждай нервен! — каза си Бени. — Запази спокойствие.“

— Значи вие твърдите, че сте Таунсенд? Глупости. Чух, че Таунсенд е мъртъв, ликвидиран е заедно със смахнатия си шеф. Застрелял го е правителствен наказателен отряд.

Човекът разтегли устни в ужасяваща усмивка.

— Наистина — каза той. — Да, бедният Анри. Той беше почти луд. Но ви уверявам, че аз съм Грегъри Таунсенд и, както сам виждате, съм жив.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Оловният войник»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Оловният войник» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Картер Браун
libcat.ru: книга без обложки
Юлиана Златкова
Гордън Диксън - Войнико, не питай!
Гордън Диксън
libcat.ru: книга без обложки
Брайън Олдис
Отзывы о книге «Оловният войник»

Обсуждение, отзывы о книге «Оловният войник» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x