Дел Браун - Оловният войник

— Много добре — каза Таунсенд и огледа мястото на експлозията. — Чудесна площадка за хеликоптера, който ще дойде да ни вземе.

— Леле, лабораторията ми! — извика Бени. — Най-добрата ми лаборатория, човече! Петдесет, шестдесет хилядарки превърнати в пушек! Ремаркето ми, химикалите, продукта…

— Ще трябва да ви дадем повече оборотен капитал, нали, господин Рейнолдс? — изрече спокойно Таунсенд, сякаш ставаше дума за бутилка хубаво вино. — Ще започнете най-малко с един милион долара. Това ще ви позволи да построите първите десет реактора плюс достатъчно средства за текущи разходи.

— Откъде, по дяволите, ще намерите един милион долара, Таунсенд? — извика Бени. Това беше лудост. — Ще трябва доста да се потрудите, за да съберете толкова пари. Ще ви отнеме години, човече.

Сякаш изневиделица между дърветата се появи хеликоптер и се спусна на обгорената площ пред тях. Таунсенд изчака шумът от двигателите да затихне.

— След месец ще възстановим производството, господин Рейнолдс — отговори твърдо той. — И от сега нататък се обръщайте към мен с „полковник“. Аз ръководя моята организация като военно поделение и дори цивилните в нея трябва да се подчиняват на установения ред. И още нещо: колкото по-малко въпроси задавате, толкова по-добре. Последвайте майор Райнгрубер, намерете си място в хеликоптера, затегнете предпазните колани и затворете проклетата си уста.

Сакраменто, Калифорния

Петък, 19 декември 1997, 21:46 тихоокеанско време

Седнал на почетното място на дългата маса, Патрик Шейн Макланахан вдигна чашата си с „Куве дом периньон“ 9 9 Шампанско със специален букет. — Б.пр. .

— Вдигам тост.

Той търпеливо изчака апетитната млада сервитьорка, Дона, да напълни всички чаши. Забеляза, че тя доста се позабави на другия край на масата, докато обслужваше неговия брат, Пол, и се усмихна. Когато всички чаши бяха пълни, Патрик продължи:

— Дами и господа, моля да вдигнем наздравица в чест на многоуважавания дипломирал се отличник, моя малък брат, Пол.

Около дългата, застлана с бяла покривка маса в гостилницата на Биба в центъра на Сакраменто се чу смях. Малкият брат на Патрик, беше с петнадесет сантиметра по-висок и с десетина килограма по-тежък от него.

Братята бяха съвсем различни както по характер, така и по външен вид. Патрик имаше ръст под средния, беше набит и мускулест, русокос, общо взето мъжка версия на тяхната мълчалива, сантиментална майка. Завърши инженерство в Калифорнийския държавен университет в Сакраменто, беше назначен във Военновъздушните сили на Съединените щати и имаше достатъчно късмет да остане в Сакраменто цели осем години като курсант щурман, щурман на В-52 „Стратофортрес“ 10 10 Stratofortress — бомбардировач с висок таван на полет. — Б.пр. , навигатор-бомбардир и инструктор по радарна навигация.

След като за втори път спечели състезанието за точност при бомбардиране и затвърди репутацията си на най-добър бомбардир във Военновъздушните сили на САЩ, Патрик получи специално назначение като инженер-изпитател в секретната военновъздушна база в Невада, наричана Център за високотехнологични авиокосмически оръжия (ЦВТАО) и по-широко известна с прозвището „Дриймланд“ 11 11 Dreamland — Страна на приказките (англ.). — Б.пр. , и фактически изчезна. Всички предположиха, че извършва изпитания на нови модели военни самолети в пустините на Централна Невада. Всъщност никой не знаеше с какво точно се занимава Патрик, нито с какво се е отличил, за да се издигне за толкова кратък период от капитан до генерал.

И тогава, също толкова неочаквано, той премина в запаса, върна се в Сакраменто и заедно с новата си жена, Уенди, цивилен инженер-електроник, която бе сериозно пострадала при самолетна катастрофа, отвориха семейна кръчма. Всичко стана без много обяснения. Никой не узна какво се беше случило на Патрик и на Уенди, нито защо такава успешна и високоплатена кариера приключи толкова неочаквано. Патрик не каза нищо на никого.

Той предпочиташе да не говори за себе си, нито да застава в центъра на вниманието по какъвто и да било начин. Беше затворен, донякъде книжен плъх, общо взето сговорчив тип, когото всеки би искал да има за приятел. Беше съвсем ясно, че Патрик никога не би претендирал за лидер на някоя група. Предпочиташе самостоятелните игри и развлечения като вдигане на тежести, колоездене и четене. Макар че беше набит и енергичен четиридесетгодишен мъж, той не можеше да удари както трябва бейзболната топка, дори ако от това зависеше животът му.