Клей Харви: Идеален ден за убиване

Странни работи ставаха наоколо.

От дете имам силно развито чувство за самосъхранение, което дължа до голяма степен на Чичо Сам, макар и при не дотам спокойни обстоятелства. По тази причина сега не се помръднах от мястото си. Вместо да придвижа колата напред до прозорчето на касиера и да изтегля парите си, аз се протегнах към жабката на колата и извадих оттам автоматичен колт, четирийсет и пети калибър. Издърпах плъзгача, за да го заредя и опрях оръжието на десния си крак, като продължавах да го стискам. Зачаках.

Не се наложи да чакам дълго. От страничната врата на банката, приблизително на десетина метра от пикапа ми, изскочи средно висок мъж, облечен в спортен бледолилав клин, маслиненозелено поло и оранжева шапка за ски. Държеше „Смит & Уесън 357 Магнум“ от неръждаема стомана. Прехвърлих колта в лявата си ръка и го скрих между себе си и вратата на пикапа, така че да не се забелязва. Стиснах волана и дадох на заден ход. По много причини не желаех да имам нищо общо с въоръжен грабеж. Трябваше да се измъкна незабелязано и най-подходящо ми се стори да се върна назад.

Лилавия Клин се вторачи към мястото, на което би трябвало да чака олдсмобила, тропна гневно с крак и по устните му успях да разчета присъщ за уличния жаргон евфемизъм за изпражнение. Колоритно издокараният нещастник беше доста притеснен.

Той сграбчи скиорската си шапка за горния край, яростно я изхлузи от главата си и пред мен се разкри рунтава черна брада, изпъстрена тук-там с посребрели кичури. На дясното му ухо гордо висяха четири, очевидно златни обеци, които обаче, на фона на грубото му излъчване имаха напълно противоположен ефект.

Направих всичко възможно да не се набивам на очи. Чудех се дали ще постигна успех, ако се сниша на седалката, бързо дам газ и изчезна от полесражението, без беззащитното ми тяло да бъде сполетяно от ужаса на няколко болезнени перфорации. Прецених, че шансовете ми са нищожни.

Ами ако бързо и рязко обърна? Тогава между мен и проклетия му пистолет щеше да има сериозно препятствие от метал, автомобилни гуми и тапицерия? Може и да се получи, разсъждавах аз точно в момента, в който той изкрещя:

— Излизай от пикапа!

По дяволите.

Имах две възможности. От една страна можех да пусна колта на пода и да отстъпя автомобила си, като се надявам, че този тук няма да ме застреля, да ме удари с пистолета по главата или да ме вземе за заложник. Подобна алтернатива беше в разрез както с достойнството ми, познанията ми относно човешката природа и разбиранията ми за обществен ред, така и със значителния ми — макар и позабравен — опит в справянето с подобни ситуации.

Задействах вариант Б.

Прострелях го в брадата.

От силата, с която куршумът се заби в него, главата му отскочи назад. Залитайки, той пририта конвулсивно с десния си крак и се сгромоляса на земята, а револверът му издрънча върху асфалта. Не успях да наблюдавам самото му падане, тъй като бях прекалено зает да си обирам крушите от пикапа.

Тъкмо бяхме започнали да се опознаваме с моя човек, Лилавия Клин, когато страничната врата на банката се отвори с трясък. Тъй като нямаше вероятност маскираният мъж на входа да е управителят с моя лотариен чек в ръка, аз отново стрелях и после незабавно се хвърлих към спасителната дясна врата на пикапа. Оказах се на висота.

Не повече от три секунди ми трябваха, за да офейкам от пикапа, но точно когато краката ми стъпиха на асфалта, над главата ми се изсипа дъжд от парченца натрошено стъкло. Докато градушката от деветмилиметрови куршуми унищожаваше старата ми тойота, аз се прислоних до предната дясна гума на автомобила, приклекнал плътно до земята. Звучи като узи, помислих си, като продължавах да се снишавам. Стрелбата спря също толкова внезапно, колкото и беше започнала, а в настъпилата гробна тишина се чуваше само острото потракване от сменянето на пълнителя. С патешко ходене се придвижих до предната броня. В същия момент прокънтя единичен изстрел. Проклетият куршум се заби някъде отстрани на пикапа, от което моторът на автомобила внезапно изхърка и спря. Сигурно бе уцелил резервоара. Е, по-добре него, отколкото мен.

Но защо само един изстрел? Автоматът ли е засякъл? Или мъжът има и пистолет, освен узито? Дали пък няма още един? Реших да рискувам и да надзърна от другата страна на пикапа. Леко подадох глава и после светкавично се дръпнах назад.

Видях дългуча да издърпва затвора на автоматичното си оръжие. Точно когато хвърлях още един, малко по-продължителен поглед, той дръпна спусъка, но в отговор се чу само едно звучно изщракване на ударния механизъм в празен патронник.