Клей Харви - Идеален ден за убиване

— Можете ли да осребрите чек за сума, по-висока от тази на сметката?

Свинските очички запремигаха начесто, сякаш собственикът им беше хванат в първоаприлска шега. Той попита за големината на сумата.

— Четири хиляди и петстотин долара приблизително.

Той започна да мига още по-бързо, ако това изобщо беше възможно. Брадичката му потрепери и няколкото дебели черни косъма на бенката му се разтресоха.

— Съжалявам, господине.

— Страхувах се, че ще ми откажете.

Седнахме, поръчахме питиетата — и за двамата бира — и след като вече се бяхме издули, пристъпихме към вечерята.

Един час по-късно храната беше опустошена, а остатъците отнесени — и ние преминахме към същинския повод за срещата. Или поне що се отнася до госпожа Патерсън.

— Питаше ли се защо те поканих тази вечер? — започна тя.

— Мина ми през ума. Също и че възнамеряваш да платиш сметката.

— О, разбира се…

Притекох й се на помощ.

— Удоволствието е мое. Аз черпя.

— Не, аз наистина…

— Само се пошегувах, Хедър. Имам този лош навик. Не всеки приема хумора ми.

Изглежда се почувства неловко. Нещо я бе притеснило.

Накрая събра сили и продължи:

— Появи се един проблем. С Уеб.

Усмихнах се окуражително.

Тя ровеше с вилицата в салфетката си. Очите й бяха приковани в масата, не смееше да ме погледне.

— Започнал е да създава проблеми с дисциплината в детската градина.

— Бие ли се?

— Да.

— Отговаря? Не спазва реда?

Тя тутакси вдигна поглед и каза:

— Да, именно. И с Кълън ли е така?

Поклатих глава.

— Вече не.

Намръщи се.

— А когато ти си бил малък?

— И тогава.

— Говоря сериозно.

— Аз също — уверих я. — С какво мога да ти бъда от полза?

Тя си пое дълбоко въздух, издиша, впери поглед встрани, после отново ме погледна и продължи:

— Уеб се нуждае от баща. — Хедър седеше изопната на стола си. Излъчваше спокойствие и същевременно предизвикателство и неудобство, сякаш се колебаеше.

Тогава аз го казах.

— Това предложение ли е?

Сконфузен смях.

— Не, нищо подобно… Ти отново се шегуваш.

Кимнах.

— Треньорите, дори по тийбол, са нещо като наставници, това е част от задачата им. Съгласна ли си?

— Разбира се. Но мисля, че Уеб се нуждае от някой, който ще е винаги до него.

Бях стъписан.

— Искаш да се премести да живее у нас ли?

— О, не. Не да се премести. Просто да прекарва повече време с теб и Кълън. Нали знаеш — риболов, игра с топка, боричкане…

— Мъжки неща.

Тя отново се притесни.

— Знаеш какво имам предвид. Не съм сексистка.

— Със сигурност си, но няма нищо. В крайна сметка ние наистина сме от два различни пола.

Нямах представа каква роля играе бащата на Уеб в живота им и дали изобщо играе някаква. Той и Хедър се разведоха още преди смъртта на Тес.

— Ами бившия ти съпруг?

— Той не е образец за подражание за едно момче — измърмори тя.

— Защо?

— Съпругът ми няма абсолютно нищо общо с Уеб. Не го вижда. Всъщност, има ограничителна заповед, която му забранява.

Чувствах се малко неловко от развоя на разговора.

— Защо? — повторих аз.

Тя завъртя глава.

— Няма ли чичо или дядо?

— Никакви чичовци и по двете линии. Родителите ми живеят в Шарлот. Баща ми притежава фирма — посредничи в електроснабдяването. Мисли само за пари и спорт и плаши Уеб всеки път, когато им отидем на гости. Ще бъда откровена с теб — продължи тя. — Главният проблем на Уеб в момента е, че около него няма никакви мъже. Последствията от този факт вече стават неконтролируеми.

— В момента нямаш ли, ами… романтични увлечения?

— Не е нужно да си деликатен — каза тя и като доказателство за думите си се вторачи в мен. — Нямам късмет с мъжете. Никога не съм имала. Онези, които харесвам, или не ме харесват, или не приемат детето ми, или просто искат да прекарваме цялото време в леглото.

В очите й се появиха гневни искри. Явно бях засегнал болното й място. Трябва да си подбирам думите, що се отнасяше до личния й живот.

Но не се ли радвах, че в личния й живот няма мъж? Да, радвах се.

На съседната маса някакъв тип, дебел, с голям нос и островърхи обувки, бръкна в якето си, извади пура с размерите и формата на подводница и я запали, пренебрегвайки стоящата наблизо табела „ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО“. В първия момент ми хрумна да я грабна от ръката му и да подпаля с нея жалката му перука, но като размислих, се отказах. Прекалено добре съм възпитан за подобни неща.

Опитвайки се да не вдишвам дима, насочих разговора към по-неутрални води.