Джеймс Чейс - И какво ще стане с мен?

— Дайте менюто — рекох — и уиски с лед за мен.

Главата му бавно се завъртя и той ме погледна. Очите му се плъзнаха по малко износения ми летен костюм и в погледа му се появи болезнено изражение, което ми каза така, както нищо друго не би могло, че съм господин Никой.

— Нека оставим това на Хенри — рече твърдо Пам. — Той си знае работата.

Изкуших се да направя скандал, но разкошната обстановка в ресторанта и враждебното изражение на този дебел мъж ме изплашиха. Предадох се.

— Добре… Да го оставим на Хенри.

Последва пауза, после Хенри се отдалечи, за да посрещне една група от шестима клиенти.

— И с него ли се чукаш? — попитах.

Тя се изкиска.

— Само веднъж, но все още му държи влага. Това е единственият ресторант в този град, където ям безплатно… а това включва и теб.

Отдъхнах си. От обстановката си бях направил извода, че парите няма да ми стигнат, за да уредя сметката. Погледнах я не без възхищение.

— Добре се справяш, малката.

— Можеш да си сигурен. — И като се приведе напред и сложи хладната си ръка върху моята, тя додаде: — Хенри се страхува от мен. Жена му е ревнива и той си въобразява, че ще започна да го изнудвам.

— И ти, разбира се, нямаш нищо против.

Питиетата пристигнаха. Заедно с тях ни поднесоха малки топли ордьоври. Около нас закръжиха двама келнери. Ресторантът започна да се пълни.

— Ама че местенце. — Огледах се. — Кой знае колко би се изръсил човек, ако Хенри не уреждаше сметката.

— Е, така е.

Пристигна келнерът, който сервираше виното, с бутилка „Сансер“ 1 1 Прочута марка френско бяло вино. , сложена в купа лед. Поклони се на Пам, която му се усмихна сексапилно. Запитах се дали не се чукаше и с него.

После ни донесоха морски език със сос от скариди и дебели резени омари.

— Сега разбрах на какво се вика живот! — възкликнах, докато набождах на вилицата си парче риба и го поднасях към устата си.

— Мъже! — Пам поклати глава, големите й зелени очи се бяха разширили учудено. — Какво не биха направили за момиче като мен. Номерът, разбира се, е да дадеш малко и да вземеш много. Те или са благодарни, или се страхуват, но и в двата случая печеля.

— А с мен как трябва да е: да бъда благодарен или да се страхувам?

Тя поднесе парче омар към устата си и отвърна:

— Просто си остани вълнуващ.

— Ще го запомня.

Хвърли ми бърз поглед.

— Чудесно е, нали?

— Със сигурност. — Ядохме мълчаливо известно време, после попитах: — Бърни няма да се върне до два дни, нали?

— Виж, Джек, хайде да забравим за Бърни. Нека се забавляваме. Става ли?

Но аз бях неспокоен. Преди да напусна летището, бях говорил с Тим. Пам бе казала, че ще ме вземе в 20:00 ч., така че имах време да се избръсна, да взема душ и да пийна едно питие. Тим се бе върнал в къщичката си в 19:25 ч. и се бе отбил при мен.

— Намери ли, каквото ти трябваше? — попита той. Изглеждаше смъртно изморен, потен и мръсен.

Усетих как ме загриза съвестта.

— Имах посетителка. Не ми остави нито миг свободно време.

— Пам ли имаш предвид?

— Точно така.

Той се ухили.

— Ама че момиче! Знаех, че ще те хване, но не и толкова бързо.

— Тази вечер ще излизам с нея.

Тим хвърли поглед към питието в ръката ми.

— Едно такова няма да ми се отрази зле.

— Влизай. Тя със сигурност ще закъснее.

Сипах му голямо уиски със сода и много лед.

— Що за човек е тя? — попитах и му подадох чашата. — Местната курва?

— Тя е приятелката на Олсън.

Това ме потресе.

— Нали знаеш, че Бърни…?

— О, разбира се. На него не му пука, че тя спи, с когото й падне. Харесват се. Единственото нещо, което не правят, е да спят заедно.

— За Бога! Ако знаех, нямаше да я докосна! Няма да изляза довечера с нея, щом е момичето на Бърни.

Тим отпи жадно, след което избърса устата си с опакото на ръката.

— Ако не го направиш ти, ще се намери някой друг. Но не си мисли, че става дума за нещо повече от чукане, Джек. Тя е момичето на Бърни. Има нужда от секс, а Олсън не може да й го даде, така че я оставя да се забавлява. Това не е тайна — знае го тукашният персонал, както и половината Перъдайс сити, предполагам. Само не я приемай на сериозно. — Той довърши питието си, остави чашата на масата и тръгна към вратата. — Ще си взема душ и ще седна пред телевизора. — Погледна ме и се усмихна: — Животът е дяволски странно нещо, нали?

Но сега Бърни ми тежеше на съвестта.

— Виж, Пам — рекох, но изчаках келнерът да отнесе чиниите ни. — Тим ми каза, че си момичето на Бърни. Той е най-добрият ми приятел. Това ме притеснява.