Джеймс Чейс - И какво ще стане с мен?

— Мистър Крейн?

Миниатюрната уста се раздвижи и оформи усмивка, а морскозелените му очи, които приличаха на върховете на шишове за лед, потопени в зелена боя, ме огледаха.

Веднага разбрах, че този човек бе чистокръвно копеле и че трябва да внимавам с него.

— Точно така — отвърнах и зачаках.

Той премести туловището си през прага и затвори вратата.

— Аз съм Уесли Джексън. Грижа се за делата на мистър Есекс.

Едва не му казах, че за него това сигурно е много добре, но вместо това рекох:

— Така ли?

— Точно така, мистър Крейн. Мисис Есекс ме помоли да дойда и да ви благодаря, че сте намерили коня й.

— Как е тя?

Той влезе по-навътре в стаята и бавно се настани в едно от креслата, което проскърца под тежестта му.

— Паднала е доста зле, но вие го знаете. — Той поклати подобната си на ряпа глава и на дебелото му лице се изписа мъка. — Е, можеше да бъде и по-зле. Има леко мозъчно сътресение, но нищо сериозно.

— Чудесно. Когато я видях да пада, си помислих, че си е счупила гръбнака.

Той трепна.

— За щастие не е така.

После кръстоса масивните си крака и като видях, че се настанява удобно, седнах на един стол срещу него.

— Много добре сте направили, като сте отишли да потърсите коня й, мистър Крейн — продължи той. — Изглежда, никой не се е сетил за това. Конят е много важен за нея.

Оставих тази забележка без коментар и зачаках.

— Мисис Есекс ви е много благодарна.

Отминах с мълчание и това.

Той разгледа добре направения маникюр на ноктите си, след това внезапно ми хвърли твърд поглед.

— Тук ли работите, мистър Крейн?

Започна се, помислих си. Този дебелак не си губи времето.

— Може да се каже.

Кимна.

— Да. — Последва пауза. — Няма ви във ведомостта ни, мистър Крейн, и все пак вие ми казвате, че работите за нас.

Запазих лицето си безизразно.

— Не съм казал това, мистър Джексън. Аз работя за полковник Олсън.

Докато ме гледаше втренчено, той захапа нокътя на палеца си.

— Полковник Олсън ви е наел?

— Може би ще е по-добре да ви обясня. — Погледнах го с искрения си поглед и с лека, извинителна усмивка. Това като че ли не му направи никакво впечатление, но така или иначе аз не можех да си представя нещо, което би могло да го впечатли. — Ние с полковник Олсън служехме заедно в Сайгон. Той летеше на бомбардировач, а аз се грижех за самолета. — Говорех съвсем спокойно. — Чух, че работи за мистър Есекс и тъй като си търсех работа, а с него се разбирахме добре, му писах да го питам дали не може да ми намери нещо тук. Той ми отговори, че в момента няма, но ако съм свободен, бих могъл да дойда и да помагам за строежа на пистата. Каза ми, че може да ми осигури храна и квартира, но че няма да ми се плаща. Бих могъл да погледна на това и като на ваканция. Каза ми още, че по-нататък би могъл да говори с отговарящия за работния състав и може да се намери някое свободно място. Беше ми омръзнало да стоя вкъщи. Имах възнаграждението си от армията и исках да видя Перъдайс Сити, както и полковник Олсън… Той е чудесен човек, мистър Джексън, но вие сам го знаете… Така че… ето ме тук.

Той кимна няколко пъти с подобната си на ряпа глава и малките чу очички се притвориха.

— Страхувам се, че полковник Олсън е сгрешил. Не му е влизало в работата да ви вика тук: изобщо не му е влизало в работата.

Не отговорих нищо.

— Това е съвсем нередно. — Той се намръщи. — Може би не го съзнавате. Всички, които работят за нас, са застраховани. Я си представете, че с вас стане злополука на пистата? Ще ни съдите за много пари и ние няма да имаме с какво да си покрием загубите.

— Така ли? — Погледнах го смирено. — Сигурен съм, че полковник Олсън изобщо не се е сетил за това, нито пък аз.

На него, изглежда, смирената ми физиономия му хареса повече, отколкото искрената преди малко, така че тесните му малки устни се разтеглиха в нещо, което, предполагам, той смяташе за усмивка.

— Разбирам. Полковник Олсън е добър пилот, но не е човек на бизнеса. С какво точно се занимавате на пистата?

— Подчинен съм на О’Брайън. Грижа се за булдозерите. Хората му не разбират от машини.

Усмивката му изчезна.

— Но това не е ли работа на О’Брайън?

— Той се грижи за взривяването. Полковник Олсън си мислеше, че ще се спести време, ако аз се заема с булдозерите. Разбрах, че пистата трябва да стане готова много бързо.

— Напълно си давам сметка, че е необходимо да се завърши пистата. — Стоманените нотки в гласа му ме предупредиха, че говоря прекалено много.