Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

— Не гледай към него — каза той. — Не искам да ме види, че съм тук.

— Кого да гледам? — не разбра Бети. — Нищо не виждам. — Тя се облегна назад и надникна зад гърба му. — Единият ми е познат.

— Казва се Иполито.

— Помня името му от списъка на поканените, но той беше единственият, когото не познавах.

— Стига си надничала!

— Няма страшно, той седна на масата в ъгъла с гръб към нас.

Стоун предпазливо надзърна иззад листата.

— Не познаваш ли никого от останалите трима?

— Не, лицата им ми са напълно непознати. Но са доста едри.

Сервитьорът донесе салатите им и те ги наченаха.

— Това е най-страхотната салата „Цезар“, която някога съм опитвала — каза Бети.

— Ако италианците не могат да направят салата „Цезар“, кой би могъл?

— Тя не е измислена от италианците, в случай че не знаеш.

— Мислех, че е.

— Нищо подобно, измислена е от един мексиканец в известен ресторант в Акапулко. Не мога да си спомня името на заведението.

— Сигурно е „Цезар“.

— Престани, Стоун.

Сервитьорът донесе основното ястие и Стоун опита виното.

— Абсолютно фантастично — погледна той сервитьора.

— Разбира се — безстрастно отговори мъжът и наля в чашите.

Стоун вкуси от заека.

— Нямам думи — каза той.

— И аз — съгласи се Бети, опитвайки спагетите. — Ама защо никой не знае за това заведение?

— Предпочитаме да бъде така — обясни лаконично сервитьорът и ги остави.

— Нормалният човек би помислил, че всички трябва да знаят за това място и че собствениците биха искали да са известни — каза Стоун.

— Боже господи, виното е прекрасно!

Стоун си отбеляза името.

— Ще си поръчам за дома.

— Аз пък ще си поръчам за дома готвача — извика Бети и напъха още спагети в устата си. — Мога да го направя мнооооого щастлив.

— Внимание — прошепна Стоун. — Един от ония идва насам. — Той се концентрира върху заека, докато мъжът минаваше покрай масата им, за да се скрие в коридора, започващ в дъното на ресторанта. — Гледаше право в мен… дали ме е познал?

— Глупости, Стоун — възрази му тя, — човекът гледаше към мен.

— О! Интересно какво ли има там, в дъното.

— Тоалетната, не виждаш ли знака?

Стоун проследи с поглед връщането на мъжа.

— Права си, интересуваш го ти.

— Свикнала съм с такива погледи — каза тя и завъртя около вилицата си последните спагети. — Ще ти кажа, че за пръв път от десет години насам си изяждам яденето в ресторант — и преглътна с наслаждение. — Ако ме доведеш тук още един-два пъти, мога да се явя за ролята на Роузен 3 3 Забавно американско телевизионно шоу, разказващо за живота на работническо семейство, в което актрисата Роузен Арнолд (доста пълна) играе главната роля. — Б.пр. .

Появи се келнерът и започна да отсервира.

— Ще опитате ли нашия чийзкейк? — попита той.

— Не казвайте нито дума повече! — спря го Бети с вдигане на ръка. — Чувствам, че пълнея само като слушам.

— Двойно еспресо — поръча Стоун.

— За мен капучино — каза тя.

Сервитьорът ги остави.

— Ще ми се да поразгледам отзад — каза Стоун и се надигна от мястото си.

— Ти луд ли си? — хвана го за ръкава тя.

— Просто отивам до тоалетната — успокои я той. — Ще се върна след две минути.

Отправи се към задния коридор, влезе в него и се огледа. Мина покрай кухнята и стигна до вратата на мъжката тоалетна. Надникна вътре, установи, че е празна и продължи нататък по коридора, където видя врата, на която пишеше „Само за персонала“. Погледна през рамо и влезе през вратата.

Озова се в склад. Покрай едната стена бяха наредени хладилници, а на другата имаше полици. В центъра на помещението, на пода стояха празни кашони със залепнали по тях остатъци от зеленчуци. Стоун отиде в дъното на стаята, намери входа на друга тоалетна, а срещу нея — врата на малък офис.

— Ей! — извика плътен глас.

Стоун се извърна. Грамаден мъж в бяла униформа на готвач стоеше на няколко крачки зад него.

— Търся тоалетната — обясни той на мъжа и в същия миг зърна нещо познато на пода между себе си и краката на грамадата.

— Минали сте покрай нея — каза онзи. — Елате, ще ви покажа. — Той се обърна и излезе от склада.

Стоун бързо се наведе, взе малкия предмет и го пъхна в джоба си.

— Ето тук — каза мъжът.

— Благодаря, извинявам се за безпокойството — отговори Стоун и отвори вратата на тоалетната.

— Няма проблем.

Стоун влезе и се озова заедно с друг от компанията на Иполито, застанал пред единия от двата писоара. Стоун зае позиция пред другия. Мъжът не му обръщаше никакво внимание, по начина, по който непознати пикаят в обществена тоалетна. Стоун изми ръцете си и се върна при масата.