Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

— Защо се знае толкова малко за човек с такова влияние?

— Защото той иска да бъде така. А нещата обикновено стават така, както иска Дейвид Стърмак.

— О!

— Да, можеш да се обзаложиш. Вчера двамата с него проведохме един много запомнящ се разговор. Той ми се обади ей така, без предупреждение. Доволен съм, че ме намери.

— Бил, щеше да ми разказваш кой е Стърмак.

— Ами той е шибаният Принц на мрака.

— Това реплика от някой филм ли е?

— Дори да е, това не означава, че не е истина — оправда се Егерс.

— Да допуснем… сега искам да ми обясниш по-подробно.

— Началото е съвсем просто: бащата на Стърмак, чието име е Морис или Мо, бил дясната ръка на Мейр Лански в продължение на трийсет години.

— Сериозно?

— Абсолютно сериозно. Говори се, че пратил сина си Дейвид да следва право, за да го направи едновременно почтен и полезен за семейния бизнес.

— И той бил полезен?

— И още как. Специализирал се във връзките на мафията с профсъюзите и бил много гъст с Хофа, Тони Ското и една дузина момчета от тежката артилерия на профсъюзите. В края на 50-те заминал на Запад и станал посредник между холивудските синдикати и мафията. Винаги бил изключително дискретен и изоставил адвокатската практика, така че никой нямал основание да тича до колегията и да се оплаква от методите му. С годините излизал все повече и повече на сянка, докато станал практически невидим, но в същото време затягал хватката си върху града.

— Откъде ти е известно всичко това, Бил?

— Аз знам всичко за всеки — не си ли наясно?

— Хайде де, кажи откъде знаеш?

— Имах някога клиент, който въртеше съвместен бизнес с него, и той ми пошушна някои неща. Обичаше да разказва истории за едно време. Изглежда, е споменал името ми пред Стърмак. Това обяснява защо ми се обади, когато е трябвало да научи нещо за теб. Сега обаче аз имам един въпрос.

— Давай.

— С какво, по дяволите, успя да впечатлиш Стърмак за толкова кратко време? Нали ме разбираш, аз те познавам доста по-добре от него и… и не съм чак толкова впечатлен.

— Благодаря за откровеността. Цялата история е все още мистерия за мен. Единственото общо, което имаме със Стърмак, е познанството ни с Ванс Колдър, а Колдър и аз никога не сме вършили нещо заедно.

— Може и да не сте, но несъмнено Ванс знае някои неща за теб от леглото.

— Да, той наистина спомена, че Арингтън доста му е говорила за мен, но въпреки това…

— Добре, мисля, че трябва да се възползваш от открилата се възможност, момчето ми, но имай предвид, че името на „Уудман и Уелд“ никога няма да се появи на документ, който би го свързал по някакъв начин — пряко или косвено — с името на Стърмак. Разбираш ли мисълта ми?

— Да, но аз все още нищо не съм приел. Той изглежда един от онези хора, които могат да монополизират цялото ми време. В момента съм доста независим, но хвана ли се на пълен работен ден за него, цялата ми свобода отива на кино.

— Разбирам те и се радвам, че мислиш по този начин.

— Има още нещо, което ме тревожи: той каза, че част от бизнеса му била в Ню Йорк — малко недвижима собственост, няколко ресторанта — но от друга страна, подметна, че сегашните му адвокати получавали над милион долара годишно от него. Нещо не се връзва, не мислиш ли?

— Така е. Ако плаща по милион долара годишно на адвокати, или върши голям бизнес тук, или има сериозни неприятности. На твое място бих го подпитал невинно по този въпрос.

— Ще го направя. Освен това ми каза, че ако работя за него, съм щял да имам изгодни възможности за инвестиране.

— Бих бил крайно внимателен в това отношение, момчето ми — сториш ли го, рискуваш да те изправят пред съдебно жури, или най-малкото пред сенатска комисия, разследваща нещо сериозно. За каквато и инвестиция да стане дума, увери се на всяка цена, че е абсолютно чиста.

— Аз още не съм решил дали да се захвана с него. Що за име е това Стърмак всъщност?

— Той е шведски евреин… ако си готов да му повярваш.

— Предполагам, че евреи има навсякъде. Защо да няма и в Швеция?

— Защо не, наистина. Доколкото ми е известно, дядото на Стърмак бил едър търговец на риба в Стокхолм, но неговият син Мо нещо загазил, и то сериозно — май убил някого — така че се наложило да избяга от страната. Запрашил към Ню Йорк, благодарение на някакви семейни връзки се запознал с Мейр Лански и… това се оказало любов от пръв поглед.

— Между другото, на вечерята се запознах с един друг тип, който ми се стори малко странен. Казва се Онофрио Иполито. Името говори ли ти нещо?