Лий Голдбърг - Г-н Монк отива в Германия

Ето още един факт. В разцвета си, преди петстотин или шестстотин години, Лор бил прочут с изделията си от стъкло, произвеждайки толкова качествени огледала, че виждали истината, несъмнено вдъхновили идеята за говорещото огледало в „Снежанка“ .

Полите на планината, от които се отиваше към хотела, бяха осеяни с вили и с къщи близнаци. Много от тях имаха вид на евтино и неотдавна построени, и им липсваше очарованието и самобитността на градчето отдолу.

— Това е забравено от бога място — каза Монк, когато заслизахме сред хълмовете.

— Мисля, че е изключително очарователно.

— Това е спирка за отдих по пътя към ада — каза Монк. — Видя ли сградите? Улиците? Нищо не е право.

— Това е като да се озовеш във вълшебна приказка — отвърнах. — Всъщност именно тук се е развивало действието на приказката за Снежанка и седемте джуджета.

— Разбира се, че е тук — каза той.

— Имате предвид, защото приказката съответства на истинската история на Софи Маргарет фон Ертал, красивата баронеса, живяла в замъка?

Малко след като майката на Софи починала, баща ѝ се оженил повторно. Злата мащеха притежавала едно от прочутите „говорещи огледала“ от Лор и толкова завиждала на Софи заради красотата ѝ, че наредила на лесничея да убие младата жена. Софи избягала в гората и се подслонила при миньори, които трябвало да са много ниски, за да работят в тесните тунели.

— Не, не заради това — каза Монк.

— Тогава защо според вас историята е произлязла оттук?

— Огледай се, жено. Само адско място като това може да роди ужасяваща приказка като „Снежанка и осемте джуджета“.

— Това е било вълшебна приказка — казах. — И джуджетата са били седем, не осем.

— Нищо вълшебно и магическо няма в инфекциозните болести. Кихавко е заразил всички. Точно затова Смешливко е бил Смешливко, Мърморко е бил Мърморко, а Сънливко е бил Сънливко. Всичките са били ужасно болни — каза Монк. — Щастливко се е самозаблуждавал по отношение на заплахата. На Док е трябвало да му отнемат разрешителното за практикуване на медицина заради чиста некомпетентност. А ако Свенливко изобщо притежаваше някакви чувства, щеше да избяга с писъци от онази колиба.

— Какво общо има каквото и да било от това с осмо джудже?

— Следвай доказателствата. Осмото джудже очевидно е било убито от болестта, която е прихванало от Кихавко. Затова с течение на времето е било отписано от приказката.

— Нищо в приказката не загатва за съществуването на осмо джудже.

— Прочети я пак. Всички насочващи улики са там. Освен това, никой не би написал, а още по-малко пък публикувал, приказка за седем джуджета. Може да разказват приказка за шест джуджета, или може би за осем, но никога седем. Всъщност, казват, че е възможно в приказката да е имало още цели четири джуджета.

— „Казват“? Кои са тези, които го казват? Непрекъснато говорите за тези хора, но аз никога не съм ги виждала.

Монк пренебрегна въпроса ми и просто продължи да упорства:

— Твърди се, че имената на джуджетата са били Оригливко, Дебеланко, Забравливко и Чудатко. Трябва да са били ужасно болни, тъй като, подобно на другите, днес се помнят само с най-забележимите симптоми на инфекциите, от които са страдали.

— Уолт Дисни е дал на джуджетата тези глупави имена заради анимационното филмче — казах. — В оригиналната приказка на братя Грим нямаха имена.

— Братя Грим са били такива 7, защото са разказвали история за група деформирани мъже, поразени от силно заразна, ужасна болест — каза Монк. — По една ирония онази отровена ябълка вероятно е спасила живота на Снежанка.

— Защо смятате така?

— Това ѝ е помогнало да се измъкне от онази къща, преди да бъде заразена, и да се озове в безопасност в херметично запечатан стъклен ковчег — каза Монк. — Снежанка е трябвало да благодари на злата си мащеха, вместо да я убива. Някой би трябвало да пренапише тази история, така че да е отговорна в социално и медицинско отношение, преди да бъде разказана на още впечатлителни деца.

Дискусията, която водехме, беше нелепа, но беше послужила за полезна цел — тя отвлече вниманието на Монк от тревогите му за няколко мига. Докато беше зает да ми изнася лекция за седемте — извинете, осемте — джуджета, беше забравил за късите си кожени панталони, беше пропуснал да забележи петното на ризата си, и не беше открил мръсната хартиена кърпичка в джоба си.

Стигнахме до тесен каменен мост над плитък поток. Една табела до моста сочеше, че сме пристигнали на територията на „Франциск“. Прекосихме моста и поехме по пътя, който се виеше леко нагоре по стръмния склон с подрязана трева към хотела.