Александра Маринина - Незаключената врата

— Не е странна, уважаема Наталия Александровна. Представете си за миг, че беше убит не шофьорът, а водещ актьор. Тогава какво?

— Какво тогава ли? Тогава, вярно, щеше да е по-тежко. Но ако оставим извън рамките на обсъждането чисто човешкия аспект на проблема, свързан със загубата на нечий живот, пак не е катастрофа. Снимките започнаха само преди три седмици и ако от екипа по някакви причини отпадне актьор, бихме могли за три-четири дни да заснемем отново всички сцени с негово участие, като поканим друг актьор за същата роля. Разбира се, това означава време, пари, допълнително хабене на нерви, освен това сценарият се пише в движение, непосредствено преди снимките — като за конкретен изпълнител, така че би трябвало и той да се промени до известна степен. Но и това не е катастрофа. Ако подготвяш проваляне на снимки чрез убийството на актьор, който играе главната роля, трябва да го извършиш към края, когато почти всичко вече е заснето, но именно ПОЧТИ, тоест, когато са останали още доста сцени с негово участие и по никакъв начин не може да се мине без него. Виж, тогава наистина ще се наложи снимане наново на всички епизоди с нов актьор, и то от самото начало. За това вече ще бъдат нужни страшно много допълнителни пари и финансовите затруднения може напълно да блокират работата върху сериала.

— Интересно — промърмори следователят, след като изслуша нейните обяснения. — Хайде да се спрем на финансовия въпрос. Току-що казахте, че ако водещ актьор беше убит сега, пак би било нужно допълнително финансиране, за да се заснемат отново вече заснети епизоди с нов актьор. Откъде щяхте да вземете тези пари?

— От общия бюджет на филма.

— И какво, това щеше да остане без последствия ли? Имам предвид, филмът нямаше да пострада?

— Разбира се, че щеше да пострада. Щеше да се наложи да се спести от нещо друго, например от костюми, от снимки в градска среда — в Москва това е ужасно скъпо. От масовка. Дори от добри актьори. Знаете ли, аз обичам в малки епизоди да снимам звезди, но снимачният ден на една звезда струва луди пари. Щях да се принудя да наемам за епизодите по-евтини актьори, не много известни или съвсем неизвестни. Това щеше да навреди на филма.

— Правилно ли ви разбрах? Ако днес бяха убили актьор, който е играел главна роля във вашия сериал, сериалът все пак щеше да бъде заснет, но качеството му щеше да бъде определено по-ниско. Така ли?

— Вероятно да. Трудно ми е да кажа абсолютно точно, тъй като не съм изпадала в такива ситуации… Да, май че е така, но при едно условие: ако ние нямахме допълнителни пари.

— А вие имате, така ли?

— Може да получим. Например източникът на финансиране може да ни влезе в положението и да отдели допълнителни средства, макар че това е малко вероятно, но теоретично е възможно. А могат да се вземат пари и от друго място.

— Откъде?

— Ами отвсякъде. От някой спонсор. От моя съпруг например.

По изумлението, мярнало се в очите на следователя, пролича, че той не бе имал никаква представа с какви пари Наталия Воронова снима своя филм. Трябваше подробно да му обясни и това.

— Така че сам виждате, Борис Виталевич, че ако не успея да заснема сериала, нито един телевизионен канал няма да пострада сериозно, тъй като никой, освен моя съпруг, още не е вложил нито копейка в снимките.

— Дааа — проточи Гмиря, — озадачихте ме вие, Наталия Александровна. Интересно, а журналистите, които са написали това — посочи той с пръст вестниците на бюрото, — в течение ли са с какви пари снимате?

— По принцип са в течение, тъй като аз не крия това от никого. Два-три пъти съм давала интервюта, когато започвах снимките, и съм споменавала това обстоятелство. Но това изобщо не означава, че сега всички знаят всичко. Ето, вие например не знаехте. Журналистите много често не знаят неща, които са написани във всички вестници, а пък ако ги има само в два… Не можем да ги обвиняваме за това: те не могат да четат всички издания от кора до кора, нали не са читатели, а писатели — усмихна се Наталия.

Те си поговориха още известно време за механизма на финансиране на снимките и за тяхното организиране, а после Борис Виталевич неочаквано и рязко свърна в съвсем друга посока:

— Наталия Александровна, какво можете да ми разкажете за взаимоотношенията на вашия сценарист Нилски и съпругата му?

Люба с удоволствие огледа отражението си в голямото, в цял ръст, огледало в банята. Нито един дефект, дори най-префиненият ценител не би могъл да намери недостатъци във фигурата й. И лицето, и косата — всичко заедно просто плаче за корица на списание. Мъжете направо падат от такава красота. И Едик също е луд по нея, във всеки случай доскоро тя беше стопроцентово сигурна в това. И изведнъж това пътуване… Хукна за Кемерово за няколко дни. Каква работа толкова има там? Какво интересно намери? Дрънка някакви глупости за някаква жена, която загубила цялото си семейство и на която непременно трябвало да се помогне. Каква е тази жена, какво представлява? От деня, когато Едик се върна оттам, Люба мисли само за това. Може би наистина става дума за жена, само че не самотна и нуждаеща се от помощ, а съвсем друга — млада и красива, още по-млада и по-красива от нея самата. Почти две седмици Люба втренчено се взира в своя любим, търси в неговото поведение признаци за увлечение по неведомата съперница, нищо определено не намери и поради това още повече започна да беснее и да се нервира. А Едик се държи като че ли нищо не се е случило, шегува се, смее се, ходи на работа, прави любов с нея, с удоволствие яде приготвените закуски, когато остава да нощува при нея. Може би нещата не са толкова страшни? Е, увлякъл се е, запалил се е — на кого не се случва? Изтичал е при това свое сладурче за няколко дни, наситил му се е и е разбрал, че за него няма нищо по-добро от Люба. Добре би било да е така. Ами ако не е?