Александра Маринина - Незаключената врата

— Ясно. — Настя скептично огледа заместник-началника на отдела. — Не приличаш много на добър вестител. Поне кажи накрая нещо приятно, подслади горчивото хапче.

— А делото се води от следователя Гмиря — тържествено обяви Юра. — От твоя любим Борис Виталевич.

— Е, слава богу, поне в това ми провървя! — Настя въздъхна облекчено и тръгна за Соколники.

Наталия Воронова не се страхуваше от милицията. Не че беше „яка“ и уверена в своето могъщество личност, която не се бои от нищо, защото може да се откупи от всичко и всички. Просто животът й се бе подредил така, че навремето често й се бе налагало да посещава това държавно учреждение. Първият съпруг на Наталия беше моряк подводничар, служеше в Западна Лица и за да отиде при него, й трябваше специален пропуск за гранична зона, който се издаваше именно в милицията. А Наталия ходеше при него всяка година в продължение на много време. После възпитаничката й Иринка, нейна съседка от комуналното жилище, започна да добавя поводи за срещи на Воронова с милиционерите. После тя направи документален сериал за проблемите на младежите и пълнометражните документални филми „Законите на глутницата“ и „Що е добро и що е лошо“, за подготовката и снимането на които Наталия трябваше да общува отблизо с представители на най-различни милиционерски служби и да прекара доста време в трудововъзпитателен лагер за непълнолетни. Така, на своите четирийсет и шест години, Наталия Александровна Воронова не изпитваше и най-малък душевен трепет нито пред самото учреждение, нито пред неговите представители. И все пак й беше малко чоглаво. Разговор със следовател и даване на показания — такова нещо й се случваше за пръв път.

— Наталия Александровна, можете ли да коментирате някак днешните публикации в някои вестници? — попита я следователят, който се представи като Борис Виталевич, и сложи пред нея двата вестника, които тя вече бе прочела тази сутрин. В единия беше публикуван материал със заглавие „Войната между телевизионните канали продължава“, а в другия заглавието беше още по-гръмко: „Убит е шофьорът. Кой е следващият?“.

Въпреки вътрешния смут и още пресните впечатления от случилото се късно вечерта в събота, Наталия не можа да се въздържи и се позасмя:

— Какво приказвате, Борис Виталевич, възможно ли е човек да гледа сериозно на това? Пълни глупости!

— По-конкретно, ако обичате. Имате ли дори и най-незначителни основания да смятате, че някой е заинтересован от провалянето на снимките? Има ли поне един човек в нашата страна, който би искал вие никога да не довършите своя нов сериал?

— Е, щом така поставяте въпроса, принудена съм да отговоря утвърдително. Определено има.

— Можете ли да назовете имена?

— Борис Виталевич, аз съм здравомислещ човек и си давам сметка, че живея сред хора. Разбирате ли? Сред най-различни хора с най-различни мисли и чувства, а не сред ангели, които обичат всички и на които са непознати злобата и омразата. И би било глупаво да смятам, че всички се отнасят добре към мен. Има хора, на които просто не съм симпатична, и те искрено биха се радвали на всеки мой неуспех. Има вероятно дори такива, които ме мразят, защото смятат, че съм им направила сечено или че с нещо съм им попречила. Както и такива, които ми завиждат, защото смятат, че всичко в живота ми е било дадено лесно и без усилия. Но в този смисъл аз не съм изключение, същото може да се каже за всеки от нас. И за вас включително.

— Е, да се каже така за мен — това всеки го смята за задължително — широко се усмихна следователят. — Трудно е да се предположи, че хората, които съм изпратил на съд, изпитват към мен страстна обич. Но вие все пак не сте следовател. Така че хайде като начало да се спрем на хората, които ви мразят. Та на кого и с какво сте направили сечено, Наталия Александровна?

Тя не беше очаквала, че той ще я разбере така буквално, и се смути.

— Струва ми се, че за да убиеш човек само за да провалиш снимките, омразата трябва да бъде прекалено… — Тя потърси думата, не намери подходяща и употреби първата, която й дойде наум: — … мащабна. А мозъкът — много малък. Убийството на един шофьор не може да провали снимането на сериала. То ще причини бъркотия, нервно напрежение, членовете на снимачната група ще трябва да си късат нервите и да си губят времето в разговори със служители от криминалната милиция и със следовател, работата ще се дезорганизира и забави, но това е само временно. Ще мине най-много месец — и всичко ще се върне в обичайното русло. Сериалът пак ще продължи да се снима. А на мястото на убития Тимур ще бъде взет нов шофьор — и толкоз. Разбирам, че това звучи доста цинично, но аз искам вие да разберете цялата безперспективност на вашата странна версия.