Александра Маринина - Незаключената врата

— Добре, ами жената на сценариста? Ти ми каза, че изчезнала.

— Е, и какво? — Коротков сви рамене и посегна за поредната пирожка. — Изчезнала, значи изчезнала. Може да е била свидетел, да е видяла кой и защо е убил шофьора, така че да са я взели от мястото на убийството, та после да решат как да постъпят с нея. И това не влияе на версията за разчистване на сметки. Нали чу какво каза Афоня? Ти се включваш само в случай че това не е било разчистване на сметки. А ако се окаже, че соколническата група е изяснявала вътрешните си отношения или отношенията си с друга група, да разнищват това от териториалното управление.

Думите на Коротков прозвучаха за Настя като утеха, но доста слаба утеха. В убийството на шофьора Теймураз Инджия тя не виждаше нищо интересно за себе си. Виж, ако ставаше дума за маниак, самото съществуване на когото във всеки един момент създаваше заплаха за живота на нова жертва — друг въпрос. Тогава би трябвало да напрегне всичките си сили, физически и умствени, за да спаси хората, които още могат да бъдат спасени. А така… „Какво ми става? — уплашено се разкритикува Настя. — По-рано никога не разсъждавах така. По-рано всяко убийство за мен беше престъпление, което просто трябва да се разкрие. На всяка цена. С всякакви усилия. Нима толкова съм закоравяла, че съм започнала да гледам на труповете на хора като на сухи факти, които нямат ни най-малко отношение лично към мен? Или проблемът е в Афоня? Не ми харесва новият началник, затова съм охладняла към работата си. Чисто женски подход. По-рано това май не ми беше присъщо. Дали не остарявам? Убили са човек, а аз си мисля само как да се отърва от задачките по разкриването на престъплението“.

— Юра, може би ми е време да си вървя? — внезапно попита тя.

— Къде да си вървиш? — Коротков машинално си погледна часовника и Настя разбра, че той е приел въпроса й буквално: че тя има определена делова среща, за която не би искала да закъснее.

— Изобщо. От отдела — неуверено поясни тя. — Без Житената питка нямам какво да правя тук. Моята аналитична работа сега не е необходима никому, а с всичко останало се справям трудно.

— Не си измисляй глупости — строго каза Юра. — Теб те бива за всичко, вършиш всичко прекрасно. През последните пет години с теб редовно се караме на тази тема. Щеше да е по-добре също толкова често да ми правеше пирожки, вместо да ми сервираш тези шантави идеи. Щеше да има повече полза.

— Юра, аз…

— Не искам нищо да слушам — рязко я пресече Коротков. После вдигна към Настя пълни с тъга очи. — Ася, моля те. Моля. Колка Селуянов напусна. Игор Лесников напусна. Доценко се ожени и също споменава за местене някъде, където ще му плащат по-добре, сега трябва да издържа семейство — там, доколкото чух, вече се очаквало бебче. Отделът е пълен с младоци, ние с теб сме единствените, които сме работили тук повече от десет години. А и младоците са такива, че не може да се разчита на тях — и те току поглеждат настрани. Напоследък при нас нито един оперативен работник не се е задържал повече от година и половина, тъкмо е започнал да разбира от работата — и бяга. Идва някой новак, когото ние започваме да учим, а после и той си тръгва. И така до безкрай. Ася, моля ти се. Искаш ли да ти падна на колене?

Настя го разбираше. Лоша работа — да си заместник-началник на отдел, когато между подчинените си нямаш нито един служител, на когото да разчиташ напълно, а само млади неопитни момчета, които почти нищо не знаят и не се стремят да се научат, защото не виждат в тази работа своето бъдеще! Игор Лесников го повишиха, пратиха го в главното управление към министерството. Коля Селуянов го примамиха в окръжното управление като заместник-началник на отдел. Човек може да разбере момчетата, те трябва да растат, да стават подполковници, после полковници. Само Настя извади късмета да остане на майорска длъжност с чин подполковник, и то само защото цяла година работи в главното управление при Заточни, където получи поредния си чин, а после се върна на „Петровка“ с две големи звезди на пагоните и зае предишното си място. И ако ще да остане на тази длъжност чак до пенсия, тя никога няма да стане полковник, защото „таванът“ на старши пълномощника е майорският чин и нито милиметър по-нагоре. Просто тя не е особено честолюбива и няма намерение да се претрепва заради чина полковник от милицията. А Игор и Коля са нормални мъже, тях такова „блатно“ състояние не ги задоволява. И Мишенка Доценко има своите комплекси, той се ожени за Ирочка Милованова и всичко щеше да е наред, но Ирочка има една твърде заможна родственица — следователя Татяна Образцова, която е и съпруга на добре печелещия частен детектив Владик Стасов, и същевременно известната писателка Татяна Томилина, която получава за своите книжки много прилични хонорари. Ирочка е свикнала да живее, без да прави сметка на парите, а Татяна е свикнала да я издържа. И за Миша съвсем неочаквано се оказа непоносима ситуацията, при която Татяна и Стасов постоянно им помагат с пари. Той трябва сам да издържа семейството си. А само с милиционерската заплата не е лесно да издържаш неработеща съпруга и дете, възрастна майка със смехотворна пенсия и себе си, млад силен мъж, който поне три пъти на ден изпитва здравото чувство на глад. Та така стана, че създаденият и обучен от Житената питка колектив започна постепенно да се разпада, да се разпръсва на парченца. Като вчерашните пирожки на Настя… Останаха само двамата с Юрка.