Александра Маринина - Незаключената врата

— Юра, защо не напуснем и двамата, а? — предложи тя. — Аз всичко разбирам, няма да те изоставя тук сам, обещавам. Но от друга страна, защо трябва да оставаш с Афоня? Хем ми връзваш ръцете, хем и ти се тормозиш. Искаш ли да поговоря със Заточни? При него определено ще се намери място и за двама ни.

— Аска, витаеш в облаците — тъжно се усмихна Коротков. — Какъв ти Заточни? Да не забрави, че имаме нов министър? Засега той още изтръсква заместниците си, а когато приключи с назначаването на нови заместници, тези нови заместници ще започнат да сменят началниците на главни управления. И къде ще се озове тогава твоят Заточни?

— И ти си прав — въздъхна Настя, — някак не помислих за това. Но по принцип си готов да напуснеш, нали?

— Честно ли?

— Честно.

— Честно казано — не. Ася, аз не съм хлапе, скоро ще навърша петдесет…

— Е, има време дотогава — с усмивка го прекъсна Настя.

— По-малко, отколкото ми се иска. Имам трийсет години стаж. Ти разбираш ли какво значи трийсет години служба? Откак след десети клас влязох в милиционерското училище в Омск, все съм ченге. Много неща съм виждал, много неща умея да върша. Обичал съм и продължавам като идиот да обичам работата си. Роден съм за нея, навлязъл съм в нея, легнала ми е като добре ушит костюм — удобно ми е, комфортно ми е, нито ми е тесен, нито с нещо ми пречи на движенията. Два пъти съм раняван, имам осемнайсет мъмрения и безброй благодарности и разни други поощрения. И какво сега, в края на петата десетка да призная, че съм прекарал живота си напразно? Че съм обичал нещо, което не е бивало да обичам? Че дълги години съм се учил с пот и кръв, трупал съм професионален опит и сега умея неща, които не са нужни на никого? Разбери, Аска, криминалистиката е моят живот. И аз няма да имам друг. Във всеки случай не искам да имам. Не ми е потрябвал никакъв друг живот и друга работа. Затова те моля: не напускай, помогни ми. Ако можеш, разбира се.

— А ти ще ме защитиш ли от Афоня?

— Всичко, което мога. — Юра допря ръка до сърцето си. — Ще положа костите си между него и теб, та да не те докосне.

— Добре, иди тогава да се обадиш за проверката на убития в РУБОП. Между другото, намери ли къде да живееш?

— Още не… Тоест, по принцип съм се разбрал с един приятел, който работи в Академията при Министерството на вътрешните работи. Като на немосковчанин са му дали жилище в общежитието, а той неотдавна се ожени и живее при жена си. Жилището не му трябва, но сега там са се настанили някакви негови роднини, дошли са да попият московска култура, а и да напазаруват едно–друго. След седмица си заминават и тогава ще вляза аз. Само тази седмица трябва да се приютя някъде… А, няма проблем, това са дреболии, мога да нощувам в службата, нищо няма да ми стане. Не ми е за пръв път.

Настя го погледна със съчувствие. Живот ли е това? Човекът честно е дал трийсет години от живота си на делото за разкриване на престъпления, два пъти е бил раняван, има безброй поощрения, а ето, решил е да напусне жена си — и няма къде да се дене. Така и ще се скита по временно свободни жилища, които ще му дават познати, защото, ако си намери квартира, за наем ще отива цялата му заплата, няма да му останат пари даже за цигари, да не говорим за храна, дрехи, издръжка на сина и бензин за колата, която между другото е толкова овехтяла, че постоянно се нуждае от ремонт, а ремонтите също не се правят безплатно. Живот ли е това — та той сам тласка детектива в широко отворените обятия на криминалните структури и не просто шепне — направо крещи всеки миг: зарежи всичко, вземи парите, направи каквото искат от теб и живей без проблеми!

— Ако искаш, поживей у нас — предложи тя абсолютно искрено. — Сега вкъщи мястото за гости не е на походно легло, а на мек диван.

— Искам — също искрено отговори Коротков. — А няма ли да те притеснявам?

— Абе я зарежи — весело махна с ръка Настя, — много пъти си нощувал при мен. За сметка на това сутрин ще ме караш на работа с колата, като истинска лейди.

След половин час се разбра, че Теймураз Инджия не фигурира в отчетите на Регионалното управление за борба с организираната престъпност, тоест получената от Коротков информация за връзката на шофьора на снимачната група със соколническата престъпна групировка се е оказала недостоверна.

— Извинявай, приятелко — виновно разпери ръце Коротков, — бих се радвал, но… Сама разбираш. Момчетата в Соколники вече са в течение, че и ние се включваме. Готови са да ти разкажат всичко, което знаят.