Александра Маринина - Незаключената врата

— Виждаш ми се нещо подозрително разхубавена — заяви Борис Виталевич още щом Настя престъпи прага на кабинета му. — Да не си се влюбила?

— Съвсем не, ваше благородие — шеговито отвърна тя. — Просто вие отдавна не сте ме виждали и напълно сте ме забравили.

— Да бе, ще те забрави теб някой, как не. Сядай, разказвай.

— Не, не, вие разказвайте. Нали водите този случай още от началото, а всичко, което ми казаха момчетата от Соколники, го знаете и вие. Нашият убит няма никакво отношение нито към соколническата, нито към която и да е друга групировка, тоест това не е било разчистване на сметки. Какво остана при вас?

— Много неща. Първо, това, което са писали вестниците. Днес имах подробен разговор с мадам Воронова, режисьорката на сериала, тя ме просвети за някои неща, но в малко от тях ме убеди. Така че версията за убийство с цел проваляне на снимките засега остава на първо място. По-нататък по списъка имаме… какво?

— Шантаж — бързо подсказа Настя. — Съпругата на сценариста може да е била отвлечена, тъй като е станала свидетел, или пък с цел шантаж. Тогава убийството на шофьора ще се яви отстраняване на пречка за отвличането.

— Браво — одобрително кимна Гмиря. — Цел на шантажа?

— Прекратяване на снимките например. Или рекет. Само че срещу кого?

— Срещу Воронова, срещу кого другиго. Съпругът й е богат бизнесмен, има собствена фирма, казва се „Центромедпрепарат“. Гребе парите с лопата. Впрочем Воронова снима филма си с тези пари.

Настя не се въздържа и подсвирна. Охо!

— Богатият съпруг наистина е страхотен факт, но все пак е някак смътно… Воронова има ли деца?

— Две.

— Тогава щеше да е по-лесно да се отвлече дете, заради детето си тя определено щеше да развърже кесията. А тук имаме съпруга на сценариста. Слаба работа.

— Не е точно така, Настася — поклати глава Гмиря. — Децата на Воронова са големи момчета, доскоро спортисти, дълги години сериозно са се занимавали с плуване. Единият е на двайсет и една години, другият съвсем скоро ще навърши двайсет. Такива не можеш ги метна на рамо, за да ги отнесеш тихичко.

— Ами жената на сценариста?

— Жената на сценариста, жената на сценариста — запя следователят с мелодията на популярна някога мелодия от филм и извади от папката си някакъв лист. — Жената на сценариста се казва Яна Генадевна Нилская, двайсет и седем годишна, ръст метър и петдесет и един, тегло четирийсет и два килограма.

— Дааа — проточи Настя, — такова дребосъче може да окаже физическа съпротива само на комар. И то без гаранция, че ще е успешна. Та какво, Воронова много ли е близка с този сценарист? Толкова, че да даде пари за откуп за жена му?

— Казва, че ще даде. Но аз не вярвам. И после, Воронова може да говори какво ли не, но при всяко положение парите ще трябва да дава мъжът й, а не тя. Така че възниква въпросът: ако Яна Генадевна е била отвлечена с цел откуп, откъде престъпникът е сигурен, че господин… господин… — Гмиря отново надникна в бележките си. — … господин Ганелин, съпругът на нашата мадам режисьорка, ще даде пари? Защото те няма откъде другаде да се вземат, самият сценарист Нилски няма никакви спестявания и няма да може да откупи съпругата си.

— Ами хонорарът? — учуди се Настя. — Нали е трябвало да получи хонорар за сценария. Доколкото знам, това са доста сериозни пари. Две хиляди, две хиляди и петстотин долара за серия. Колко серии са предвидени?

— Трийсет и няколко, така във всеки случай твърди Воронова.

— Ето, виждате ли — тържествуващо се усмихна тя, — според най-скромните пресмятания, Нилски трябва да има най-малко шейсет хиляди долара.

— Нищо не виждам — тросна се Борис Виталевич, — защото Нилски не е получавал хонорар.

— Тоест как? Защо?

— Защото. Те си имат сложна система на заплащане… И няма готов сценарий. С една дума, според това, което чух от Воронова, излиза, че снимките на филма са започнали със средства на съпруга й, но телевизионният канал е обещал да се включи във финансирането по-късно, когато получи пари от бюджета за следващата година. Именно от тези пари на Нилски ще бъде изплатен целият хонорар. А засега е получил съвсем малко рублички, колкото да има с какво да живее в Москва и да не пукне от глад. Но всичко това, разбира се, трябва да се провери. По-нататък. Ако Нилски няма пари, остава съпругът на мадам. Трябва да изясним дали с отвлечената Яна Генадевна не го свързват някакви особени отношения и ако да, кой може да е знаел това. Ако престъпникът е имал предвид именно неговия джоб, откъде е бил сигурен, че този джоб ще се отвори широко заради малката Яна? Схващаш ли?