Джеймс Паттерсон - Съдия и съдебни заседатели

Когато отместих поглед, видях, че Анди ме гледа втренчено.

— Не го възприемай като обида, Ник, но защо продължаваш да идваш? Какво искаш да ми кажеш?

Почувствах се неудобно.

— Не зная.

— Искаш да ми кажеш, че те боли? Знам, че боли. — Очите й заблестяха. — Или искаш да ми кажеш, че съжаляваш, защото нищо не успя да направиш, за да се избегне всичко това?

— Не зная какво искам да ти кажа, Анди. Но знам, че имах желание да дойда и да те видя.

Искаше ми се само да се протегна и да я задържа в ръцете си. Не мислех, че някога съм желал толкова силно да прегърна друго човешко същество. И все ми се струваше, че и тя го иска. Беше се навела към мен, с длани, облегнати върху плота.

Анди се усмихна.

— Хм, забрави ли, че двигателят на колата ти е още включен?

Кимнах. През последната минута температурата в кухнята се беше повишила със сто градуса.

— Не го възприемай погрешно, но мисля, че ще прескоча кафето.

— Както желаеш — въздъхна Анди.

Взех сакото си от облегалката на стола, а Анди ме изпрати до вратата.

— Всичко беше чудесно — уверих я, — както ми обеща. — Взех ръката й в своята и я задържах за секунда.

— Защото се чувствам добре с теб, затова идвам. Караш ме да се смея. Никой от месеци насам не е успявал да ме разсмее.

— Знаеш ли, че имаш хубава усмивка, Ник, когато й позволяваш да се появи на лицето ти. Някой казвал ли ти го е досега?

Обърнах се, готов да изляза.

— Нито веднъж.

Тя затвори вратата. Част от мен искаше да изкрещи: „Майната му, Ник“, и да се върне обратно. Знаех, че ако го направя, тя ще е още там, зад вратата. Като че ли физически усещах присъствието й.

И тогава чух гласа й иззад вратата:

— Станалото станало, Ник. Не можеш да накараш света да се оправи само защото го желаеш.

Обърнах се и притиснах длан към вратата.

— Но поне мога да се опитам.

По лицето на Ричард Нордешченко не трепна нито мускул, докато прибираше от масата допълнителните си карти. Чифт тройки. Играчът срещу него — с черна риза и кашмирен блейзър и привлекателен мъж за компаньон, надзъртащ над рамото му, побутна две хиляди долара към средата на масата. Другият също вдигна залога.

Нордешченко реши да рискува. И без това тази вечер му вървеше и нямаше поводи да се оплаква от късмета си. А пък утре ще се залови с истинската работа. Така че тази нощ бе решил да изиграе последната си ръка, независимо дали ще спечели, или ще загуби.

Дилърът обърна още три карти: двойка, деветка спатия и четворка. Веднага се разбра, че те не устройват нито един от играчите. Кашмиреният блейзър намигна на приятеля си. През цялата нощ той неуморно вдигаше залога. Нордешченко предполагаше, че държи четири спатии и се старае да направи флош.

— Четири хиляди — обяви той.

За негова изненада третият играч също вдигна залога. Той бе широкоплещест мъж, мълчалив, с черни очила и беше труден за разгадаване. Въпреки едрите си ръце, успя да се справи с купчинката си чипове много бавно.

— Още четири хиляди — заяви той, като едва сега подреди две групи от черни чипове в средата на масата.

Правилно подбран залог, помисли си Нордешченко. Явно целта бе да се изтласка от играта третият играч — в случая самият той. Ала Нордешченко нямаше никакво намерение да се остави. Имаше добро предчувствие. През цялата вечер всичко се подреждаше благоприятно за него.

— Влизам. — Събра една купчина от осем черни чипа и ги побутна напред.

При следващото раздаване се разкриха новите четири карти, като сред тях се появи дори един чифт. Онзи, дето преследваше флош, плати. След него едрият мъж пак заложи. Още четири хиляди долара. Сега бе ред на Нордешченко да вдигне. За негова изненада кашмиреният блейзър остана на това ниво.

На масата бяха заложени четиридесет хиляди долара.

Раздаващият обърна последната карта. Шестица пика. Нордешченко не виждаше как може да подобри позицията си, но внезапно си припомни предишна игра, когато бе изпаднал в същата ситуация. Адреналинът му моментално се вдигна.

Мъжът с приятеля зад гърба стисна устни и изду бузи.

— Осем хиляди долара!

Няколкото зяпачи зад него недоволно замърмориха. Какви ги вършеше този, по дяволите? През цялата вечер непрекъснато вдигаше залога. А сега явно бе решил да прахоса такива пари при толкова слаба ръка.

Едрият мъж се зае бавно да побутва напред чиповете си. Нордешченко си каза, че онзи навярно се е сдобил с чифт от допълнително обърнатите карти. И то по-висок от неговия чифт. Несъмнено, прецени той, онзи отсреща държи сега най-силната ръка на масата.