Агата Кристи - Трупът в библиотеката

— Затова смятам, че „Улуърт“ е бил само извинение. Искам да науча къде в действителност е отивало момичето. Може да е изтървала нещо пред някоя от приятелките си. Ако е така, чувствам, че мис Марпъл е най-подходяща да го открие. Тя познава психологията на момичетата — много повече от мен. А и те биха се уплашили от полицията.

— Според мен това е точно проблем, с който мис Марпъл с лекота ще се справи. Познава отлично селския живот и е адски проницателна.

Харпър се усмихна.

— Прав сте. Нищо не пропуска.

Мис Марпъл забеляза приближаващите се мъже и ги поздрави сърдечно. Тя изслуша молбата на главния инспектор и охотно се съгласи да му помогне.

— С удоволствие ще съдействам на следствието, инспекторе, и действително мисля, че мога да бъда полезна. Знаете ли — неделното училище и момичешките организации — Браунис, Скаут, а и сиропиталището — там съм в настоятелството и често разговарям с управителката. Освен това прислугата , моите прислужници винаги са много млади. О, имам богат опит с момичетата и винаги познавам кога едно момиче лъже или не казва цялата истина.

— На практика вие сте експерт — обади се сър Хенри.

Тя му хвърли укорителен поглед.

— Моля, не се подигравайте, сър Хенри.

— И за миг не съм си го помислял. Вие сте тази, която ме е правила за смях, и то неведнъж.

— В селото човек се сблъсква с толкова много зло — отговори тихо мис Марпъл, като че това бе обяснението за успехите й.

— Между другото — досети се сър Хенри, — изясних онзи въпрос, за който ме бяхте помолили. Главният инспектор Харпър ми каза, че действително в кошчето за боклук в стаята на Руби са намерени изрязани нокти.

Мис Марпъл каза замислено:

— Имало ли е? Тогава това потвърждава…

— А защо искахте да знаете, мис Марпъл? — полюбопитства главният инспектор.

— Това бе едно от нещата, които не се връзваха, когато огледах тялото. Нещо в ръцете й не беше нормално и в първия момент не можах да се досетя какво . После ми дойде наум, че прекомерно гримираните момичета обикновено имат дълги, лакирани нокти. Разбира се, знам, че момичетата често си гризат ноктите — това е навик, който трудно се преодолява. Но суетата много често помага. Тогава си помислих, че момичето не се е избавило от навика си. После малкият Питър каза нещо, от което разбрах, че ноктите й са били дълги, обаче един от тях се счупил. Беше логично да се помисли, че тя може би е изразяла всичките си нокти, за да не се различават по дължина. Помолих сър Хенри да провери и се оказа, че е така.

Сър Хенри забеляза:

— Казахте „ едно от нещата, които не се връзваха“. А имаше ли нещо друго?

Мис Марпъл закима енергично.

— О, да! Роклята! Роклята, в която беше облечена, изобщо не отговаряше .

Двамата мъже я изгледаха с любопитство.

— Но защо? — попита сър Хенри.

— Как да ви кажа, роклята беше стара. Джози каза това, а и беше очевидно, сама забелязах, че е стара и доста поизносена. А това не беше нормално.

— Не разбирам.

Мис Марпъл леко порозовя.

— Добре, хипотезата е, че Руби Кийн се е преоблякла и е отишла да се срещне с някого, по когото, както племенниците ми биха казали, „си е падала“, нали?

В очите на главния инспектор Харпър светна закачливо пламъче.

— Да, това е теорията ни. Имала е среща с някого — с някое гадже, както казват.

— Тогава защо ще носи стара рокля? — попива мис Марпъл.

Харпър се почеса замислено по главата и рече:

— Виждам накъде биете. Мислите, че е трябвало да е облечена нова рокля?

— Мисля, че е трябвало да бъде облечена в най-хубавата си рокля. Всички момичета правят така.

Сър Хенри се намеси.

— Добре, но хайде да помислим, мис Марпъл. Да предположим, че срещата й е била на открито — да речем, на разходка в открита кола или пък по някои от пътеките зад хотела. Тогава тя не би рискувала новата си рокля и би облякла нещо старо.

— Така е най-разумно да се постъпи — съгласи се главният инспектор Харпър.

Старата дама се обърна към него. Тя заговори оживено:

— Разумно би било да се преоблече в панталон, пуловер или в костюм от туид. Така, разбира се — не искам да звучи снобски, но, страхувам се, че в случая е неизбежно — би постъпило момиче от нашата прослойка. Момиче с добро възпитание — продължи тя, запалена по темата — винаги се стреми да носи подходящо облекло за всеки случай. Например, независимо от това колко е горещо, едно добре възпитано момиче от нашата среда никога няма да отиде на среща в басмена рокля на цветя.