Агата Кристи - Трупът в библиотеката

— Но всеки, който познава състоянието на мистър Джеферсън, би знаел, че новината за смъртта на момичето може да бъде смъртоносна за самия него?

— О, разбира се — докторът изгледа събеседника си с любопитство. — Нима мислите…

— Не знам какво да мисля — прекъсна го главният инспектор Харпър раздразнено.

— Но трябва да признаете, сър, че има пълно съвпадение — говореше малко по-късно главният инспектор със сър Хенри Клидъринг. — С един куршум — два заека. Първо момичето, а фактът за смъртта му да убие Джеферсън, преди да е успял да промени завещанието си.

— А мислите ли, че той ще го промени?

— Вие със сигурност знаете това по-добре от мен, сър. Как мислите?

— Не зная. Известно ми е, че преди на сцената да се появи Руби Кийн, той бе завещал парите си на Марк Гаскел и мисис Джеферсън. Не виждам причина в този момент той да променя решението си. Но, разбира се, нищо не е изключено. Може да остави парите си, да речем, на приют за бездомни котки или пък за субсидиране на талантливи млади професионални танцьори.

Главният инспектор Харпър се съгласи.

— Никой не знае какво може да му скимне на човек — особено когато не чувства някакво морално задължение за това как да разпредели богатството си. В случая не става дума за кръвни роднини.

Сър Хенри каза:

— Той обича детето — малкия Питър.

— Мислите ли, че гледа на него като на свой внук? Вие знаете по-добре от мен, сър.

Сър Хенри отвърна бавно:

— Не, не мисля.

— Има още нещо, което бих искал да ви попитам, сър. Нещо, което аз самият не мога да преценя. Но те са ваши приятели и съм сигурен, че знаете. Много искам да разбера до каква степен мистър Джеферсън обича мистър Гаскел и младата мисис Джеферсън.

Сър Хенри се намръщи.

— Не съм сигурен, че ви разбирам, инспекторе?

— Как да го кажа по-ясно — до каква степен ги харесва като личности — независимо от роднинската връзка, която съществува между тях?

— Аха, сега ви разбрах.

— Да, сър. Никой не се съмнява, че е много привързан към тях — но, по моему, той е привързан към тях, защото те са били съпругът, респективно съпругата на мъртвите му деца. Но да предположим, че един от тях се ожени отново?

Сър Хенри размисли за миг, после каза:

— Въпросът ви е много интересен. Не знам. Склонен съм да подозирам — и това е чисто мое мнение — че отношението му би се изменило много силно. Би им пожелал всичко най-добро, не би им се разсърдил ни най-малко, но не мисля, че след това би проявил какъвто и да е интерес към тях.

— И в двата случая, сър?

— Мисля, че и в двата. При мистър Гаскел почти с абсолютна сигурност, може би и при мисис Джеферсън, въпреки че за нея не съм толкова уверен. Мисля, че тя му беше симпатична просто като личност.

— Сигурно полът играе някаква роля — демонстрира знания главен инспектор Харпър. — За него е много по-лесно да гледа на нея като на своя дъщеря, отколкото на мистър Гаскел като на свой син. Обратното също е вярно — жените много често приемат съпрузите на дъщерите си за част от семейството, много по-рядко една жена е склонна да гледа на жената на сина си като на своя дъщеря. — Той продължи: — Ще възразите ли да се разходим до тенискортовете, сър? Виждам, че там стои мис Марпъл. Искам да я помоля за една услуга. Честно казано, искам да използвам и вас, сър.

— По какъв начин, инспекторе?

— Искам да се доберете до информация, която аз не мога да получа. Искам да се заемете с Едуардс, сър.

— Едуардс? Какво искате от него?

— Всичко, което е възможно! Какво знае, какво мисли! За отношенията между членовете на семейството, какво мисли той за историята с Руби Кийн. Вътрешна информация. Той знае много по-добре от всеки друг как точно стоят нещата — готов съм да се обзаложа. Но на мен никога няма да каже. На вас ще каже. И от това може да излезе нещо. Разбира се, ако не възразявате?

Сър Хенри отговори със сериозен глас:

— Не възразявам. Бях извикан спешно, за да открия истината. Смятам да направя всичко, което е по силите ми. — После добави: — Но как смятате да използвате мис Марпъл?

— Искам да ми помогне с момичетата — момичетата скаути. Открихме шест-седем от най-близките приятелки на Памела Рийвс. Възможно е те да знаят нещо повече. Виждате ли, мислех си — ако момичето наистина е отивало в „Улуърт“, то би се опитало да убеди някоя от приятелките си да го придружи. Момичетата обикновено обичат да пазаруват заедно.

— Да, мисля, че тук сте прав.