Агата Кристи - Трупът в библиотеката

— Не мислите ли — попита мисис Бантри, — че онази братовчедка Джози я е довела тук преднамерено, че това е било нещо като семеен заговор?

Мис Марпъл поклати отрицателно глава.

— Не, съвсем не мисля така. Не смятам Джози за толкова интелигентна, че да може да предвиди реакциите на хората. В това отношение е доста ограничена. Притежава един от онези остри, ограничени, практични умове, които рядко умеят да предвиждат бъдещето и обикновено са безкрайно изненадани от него.

— Изглежда всички са изненадани — каза мисис Бантри. — Ади, а също и Марк Гаскел, очевидно.

Мис Марпъл се усмихна.

— Смея да мисля, че той си има своите собствени проблеми. Смел човек с търсещ дух! Не е типът мъж, който би останал жалеещ вдовец с години, независимо от това колко много е обичал жена си. Мисля, че и двамата с Ади са се чувствали потиснати от атмосферата на непрекъснато припомняне на миналото, която мистър Джеферсън е създал. — Е, — добави старата дама цинично, — за мъжете това е много по-лесно, разбира се.

В този момент, в разговор със сър Хенри Клидъринг, Марк потвърждаваше тази оценка за себе си.

С характерната за него откровеност той се впусна в сърцевината на нещата.

— Току-що ми хрумна — казваше Марк, — че за полицията аз съм фаворит, заподозрян номер едно! Интересували са се от финансовите ми проблеми. Трябва да знаете, че аз съм банкрутирал, или поне на крачка от банкрута. Ако скъпият стар Джеф умре съгласно графика след месец-два и ако ние с Ади съумеем, също по график, да си разделим полагаемото, всичко ще бъде наред. В интерес на истината, имам големи дългове… Ако изгърмя, ще се чуе много силно! От друга страна, ако съумея да я забавя, ще се случи точно обратното — ще надделея и ще бъда много богат.

Сър Хенри Клидъринг каза:

— Вие сте комарджия, Марк.

— Винаги съм бил. Рискувай всичко — това е моето мото! Да, за мен е голям късмет, че някой удуши това бедно момиче. Но не съм го направил аз. Не съм удушвач. Не мисля, че бих могъл да убия, когото и да е. Прекалено добродушен съм. Но не вярвам, че бих могъл да помоля полицаите да повярват в това! За тях сигурно изглеждам като отговора на молитвата на следователя! Имам мотив, бях на мястото на престъплението, не робувам на никакви морални скрупули! Не мога да разбера защо още не съм зад решетките! Онзи главен инспектор има много лош поглед.

— Разполагате с нещо много полезно — алиби.

— Алибито е най-съмнителното нещо на божия свят. Винаги невинният не разполага с алиби! Освен това всичко зависи от времето, когато е настъпила смъртта или нещо от този род и можете да бъдете сигурен в следното — ако трима доктори кажат, че момичето е било убито преди полунощ, ще се намерят други шест, готови да се закълнат, че тя е била убита в пет сутринта. Къде тогава ще е моето алиби?

— Е, все пак сте в състояние да се шегувате по този въпрос.

— Много лош вкус, нали? — възкликна Марк жизнерадостно. — В действителност съм много уплашен. Това е убийство. А и не мислете, че не съжалявам стария Джеф. Съжалявам го. Но така е по-добре, въпреки че шокът бе голям, отколкото ако я беше уловил.

— Какво искате да кажете с това „уловил“?

Марк намигна.

— Къде е ходила тя снощи? Готов съм да се обзаложа, на каквото кажете, че е имала среща с мъж. Това нямаше да хареса на Джеф. Изобщо нямаше да му хареса. Ако бе открил, че тя го мами, че не е невинната бъбривка, за каквато се представя… Е, не знам, моят тъст е странен човек. Той притежава изключителен самоконтрол, но този самоконтрол може да се пречупи внезапно и тогава — внимавай!

Сър Хенри го изгледа с любопитство.

— Вие харесвате ли го, или не?

— Много го харесвам. И същевременно го ненавиждам. Ще се опитам да обясня. Конуей Джеферсън е човек, който обича да контролира всички около себе си. Доброжелателен деспот — мил, щедър, обичащ — но той свири, а останалите играят по гайдата му.

Марк Гаскел замълча за миг:

— Обичах жена си. Никога няма да изпитам същото чувство, към която и да е друга жена. Розамунд беше слънчев лъч, смях и цветя и когато загина, се почувствах като нокаутиран боксьор. Но реферът на ринга продължава да брои прекалено дълго време. В края на краищата аз съм мъж. Харесвам жените. Не желая да се оженя отново — ни най-малко. Е, справих се с проблема — трябваше да съм дискретен, но намирах начини да се забавлявам. Не и бедната Ади обаче. Ади е наистина прекрасна жена. Тя е от типа, за който мъжете искат да се женят, а не само да спят с тях. Дай й, макар и малка възможност, и тя ще се омъжи отново, ще бъде много щастлива и ще направи избраника си също щастлив. Но старият Джеф винаги гледаше на нея като на жената на Франк — внуши й тя също да гледа на себе си като такава. Той не го съзнава, но ние сме като в затвор. Аз успях да избягам — тихо и незабелязано — много отдавна. Ади се освободи това лято — и за него това бе удар. Разруши света му. В резултат — Руби Кийн.