Агата Кристи - Трупът в библиотеката

— Ясно ми е, че не знаете за какво говорите. Момичето бе съвсем здраво — нищо ненормално нямаше около нея. Не можете да ме накарате да твърдя противното, само и само за да угодя на полицията и да можете да нахлузите въжето около шията на някой невинен нещастник, когото сте нарочили. И, моля, не протестирайте. Познавам методите ви. Между другото, момичето е било упоено, преди да бъде удушено. Много силен наркотик. Била е удушена, но първо е била дрогирана. — И Хейдок затвори телефона.

Мелчет се обърна мрачно към Харпър:

— Е, това е положението.

Харпър каза:

— Мислех си и за една друг възможна следа — но тя също отпадна.

— Какво? Кой?

— Ако трябва да сме точни, той е ваше пиленце, сър. Казва се Базил Блейк. Живее близо до Госингтън Хол.

— Невъзпитан млад неблагодарник — полковникът свъси вежди, припомняйки си възмутителната грубост на Базил Блейк. — Как е замесен?

— Изглежда е познавал Руби Кийн. Често е вечерял в „Мажестик“. Танцувал е с момичето. Помните ли какво казала Джози на Реймънд, когато открили, че Руби я няма: „Да не би да е с онзи младеж от киното?“. Открих, че е имала предвид Блейк. Той работи в Лемвил Студио. Джози твърди, че Руби го харесвала, но нищо повече.

— Много обещаващо, Харпър, много обещаващо.

— Не толкова, колкото звучи, сър. Онази вечер Базил Блейк е бил на парти в студиото. Предполагам, че знаете как протичат тези партита — започват около осем вечерта, сервират се коктейли и се проточват, докато атмосферата стане непрогледна от тютюнев дим и всички са мъртво пияни. Според инспектор Слак, който е провел разпила, той напуснал партито около полунощ. В полунощ Руби Кийн е била вече мъртва.

— Има ли кой да потвърди показанията?

— По това време повечето от присъстващите са били вече… ъ-ъ-ъ… значително почерпени. Младата жена, която сега е в дома му — мис Дайна Лий — твърди, че е така, както той казва.

— Това нищо не значи!

— Вероятно не, сър. Показанията на останалите присъстващи на партито са все около тези на Блейк, естествено — макар никой да не може да потвърди с точност времето.

— Къде се намира това студио?

— В Лемвил, сър, на около петдесет километра югозападно от Лондон.

— Хм, приблизително на същото разстояние оттук?

— Да, сър.

Полковник Мелчет се почеса по носа и изрече с видимо неудоволствие:

— Предполагам, че трябва да се откажем от него.

— И аз така мисля, сър. Няма никакво потвърждение, че е бил сериозно увлечен по Руби Кийн. В действителност — Харпър се изкашля — той изглежда доста погълнат от настоящата си гостенка.

Мелчет обобщи:

— Е, добре, оставаме с „Х“, неизвестен убиец — толкова неизвестен, че Слак не може да открие нито една негова следа! Или с този зет на Джеферсън, който би искал да убие момичето, но е нямал възможност да го стори. Същото и по отношение на снаха му. Или пък с младия Джордж Бартлет — който няма алиби, но няма и мотив. Или Блейк, който има алиби, но няма мотив. И това е всичко! Не, почакайте. Предполагам, че трябва да вземем предвид и танцьора — Реймънд Стар. В края на краищата той е прекарвал много време с нея.

Харпър каза бавно:

— Не ми се вярва да се е интересувал много от нея — в противен случай е изключително добър актьор. А, на практика, той също разполага с алиби. От единадесет без двадесет до полунощ той е бил пред очите на всички, танцувал е с различни партньорки. Не виждам как можем да го обвиним.

— Всъщност — добави Мелчет — не можем да обвиним никого.

— Надеждата е в Джордж Бартлет. Стига само да можехме да открием мотив.

— Проучихте ли го?

— Да, сър. Единствено дете, разглезен от майка си. След смъртта й преди година наследява голямо богатство. Харчи го с впечатляваща бързина. По-скоро слабохарактерен, отколкото жесток.

— Може би има психични проблеми — предложи Мелчет с надежда.

Главният инспектор Харпър кимна и отвърна:

— Не допускате ли, сър, че случаят може би е именно такъв?

— Искате да кажете, че сме попаднали на криминален лунатик?

— Да, сър. Някой от тези психопати, които душат млади момичета. В медицината са наречени с едно доста дълго име.

— Това би разрешило всичките ни проблеми — каза Мелчет.

— Само че има нещо, което ме смущава тук — сподели главният инспектор Харпър.

— Какво?

— Става прекалено лесно.

— Хм, да, вероятно. С една дума, както казах в началото, къде сме?

— Никъде, сър — отвърна главният инспектор Харпър.