Агата Кристи - Трупът в библиотеката

— Ах — въздъхна главен инспектор Харпър, — алибита! Ето срещу какво сме изправени.

Мелчет го изгледа внимателно.

— Така ли мислите? Тази част от разследването е във ваши ръце.

— Да, сър. Проверихме много изчерпателно. Дори се наложи да искаме помощ от Лондон.

— И?

— Мистър Конуей Джеферсън може да си мисли, че мистър Гаскел и мисис Джеферсън са добре финансово, но фактите сочат тъкмо обратното. И двамата много са закъсали с парите.

— Нима?

— Напълно, сър. Това, което мистър Конуей Джеферсън твърди, съвпада с истината. Когато синът и дъщерята му са се женили, той им подарил значителни суми пари. Но това е било преди повече от десет години. Младият мистър Джеферсън се — мислел се за добър капиталовложител. Наистина, не е влагал парите си в рискови начинания, но на няколко пъти не му провървяло и загубил доста долари. Трябва да ви кажа, че за вдовицата е било много трудно да свързва двата края и да изпрати сина си в добро училище.

— Но не е ли молила свекъра си за помощ?

— Не, сър. Доколкото разбирам, живее в дома му и по този начин си спестява разходите по домакинството.

— А здравето му е такова, че не се очаква да живее дълго?

— Така е, сър. А сега за Марк Гаскел. Той е най-обикновен комарджия. Много бързо профукал парите на жена си. В момента е в силно затруднено положение. Трябват му пари на всяка цена — при това много.

— Той нещо не ми хареса — каза полковник Мелчет. — Доста неуравновесен тип, нали? А има и мотив — двадесет и пет хиляди лири, ако момичето се махне от пътя му. Да, много сериозен мотив.

— Те и двамата са имали мотив.

— Нямам предвид мисис Джеферсън.

— Разбира се, че не, сър. Но както и да е, те двамата заедно имат желязно алиби. Не биха могли да го извършат. Няма как.

— Имате ли точна представа за движения им през въпросната вечер?

— Да. Да започнем с Марк Гаскел. Вечерял с тъста си и мисис Джеферсън, после, когато дошла Руби Кийн, всички пили кафе. После казал, че има да пише писма, и ги напуснал. В действителност отишъл да се разходи с колата си по крайбрежния път. Той съвсем честно ми призна, че не можел да издържа да играе бридж цяла вечер. Затова измислил писмата. Руби Кийн останала със семейството. Марк Гаскел се върнал, когато тя вече танцувала с Реймънд Стар. След танца Руби се върнала при тях. Пили, след което тя отишла да танцува с младия Бартлет, а Гаскел и останалите цепили картите за определяне на партньори и започнали да играят. Било около единадесет без двадесет — до полунощ никой не станал от масата. Това е абсолютно сигурно, сър. Всички го казват — семейството, сервитьорите, всички. Ето защо той не би могъл да бъде извършителят. Същото се отнася и за мисис Джеферсън. Така че и двамата са вън от подозрение.

Полковник Мелчет се облегна назад в стола си, почуквайки по бюрото с ножа за рязане на хартия.

Главният инспектор Харпър прибави:

— Това е при положение че убийството е било извършено преди полунощ.

— Така казва Хейдок. Той е много опитен полицейски лекар. Щом твърди нещо, значи е така.

— Но може би има някакви причини — здравословно състояние, да речем, физическо състояние на момичето или нещо друго.

— Ще проверя — каза Мелчет и като погледна часовника си, взе телефонната слушалка и помоли да го свържат с доктора. — По това време Хейдок трябва да си е у дома — обясни той. — Добре, да предположим, че е била убита след полунощ?

Харпър каза:

— Тогава има известна вероятност. След полунощ е имало доста голямо раздвижване. Да приемем, че Гаскел е накарал момичето да се срещне с него някъде вън от хотела — да речем, към дванадесет и двадесет. Измъква се за минута-две, удушава я, след което се връща при останалите. Освобождава се от тялото по-късно — някъде след полунощ.

Мелчет каза:

— И пропътува повече от петдесет километра, само за да я стовари в библиотеката на Бантри? Дявол да го вземе, звучи съвсем невероятно.

— Прав сте — съгласи се бързо главният инспектор.

Телефонът иззвъня. Мелчет взе слушалката.

— Ало, Хейдок, вие ли сте? Руби Кийн. Има ли някаква вероятност да е била убита след полунощ?

— Аз ви казах, че е била убита между десет часа вечерта и полунощ.

— Ясно, но няма ли как малко да удължим това, а?

— Невъзможно. Щом съм казал, че убийството е било извършено преди полунощ, значи е било преди полунощ. Моля, не се опитвайте да изопачавате медицинските данни.

— Да, разбирам, но не би могла да съществува някаква физиологична причина? Знаете какво имам предвид.