Агата Кристи - Трупът в библиотеката

Конуей Джеферсън се размърда в съня си и се протегна. Ръцете му се разпериха — дълги, мощни ръце. След катастрофата като че ли цялата сила на тялото му беше концентрирана в тях.

Утринните слънчеви лъчи меко се процеждаха през пердетата.

Конуей Джеферсън се усмихна на себе си. Винаги след нощ на отдих той се чувстваше весел, освежен, усещаше как дълбоката му виталност отново се пробужда. Нов ден!

Около минута той се излежава. След това натисна специалния звънец, монтиран до леглото му. И изведнъж го заля вълна от спомени.

Когато Едуардс влезе с делови, тихи стъпки, той чу как от устните на господаря му се откъсна стон.

Едуардс спря с ръка върху пердетата и попита:

— Боли ли ви, сър?

Джеферсън отговори пресипнало:

— Не! Хайде, дръпни ги.

Стаята бе залята от чиста светлина. Едуардс, разбиращ, не погледна към него.

С мрачно лице Конуей Джеферсън лежеше, припомняше си, мислеше. Отново видя пред себе си хубавичкото, празно лице на Руби. Разбира се, той не използва думата „празно“. Снощи би казал „невинно“. Наивно, невинно дете! А днес?

Завладя го голяма умора. Затвори очи и прошепна:

— Маргарет…

Това бе името на покойната му съпруга.

— Вашата приятелка ми харесва — каза Аделайд Джеферсън на мисис Бантри.

Двете жени бяха седнали на терасата.

— Джейн Марпъл е забележителна жена — отговори мисис Бантри.

— А освен това е много мила — усмихна се Ади.

— Обвиняват я, че си падала по скандалите — каза мисис Бантри, — но в действителност тя въобще не е такава.

— Просто лошо мнение за човешката природа?

— Може и така да се каже.

— Доста освежаващо — каза Аделайд, — особено ако си вкусил прекалено много от другото.

Мисис Бантри я погледна въпросително. Ади обясни:

— Толкова възвишено идеализиране на един недостоен обект.

— Имате предвид Руби Кийн?

Ади кимна утвърдително.

— Не искам да бъда злобна по неин адрес. Тя беше съвсем безобидна. Клетата нещастница трябваше да се бори за всяко нещо, което искаше. Не беше лоша. От простолюдието, доста глупавичка и добродушна, но подчертана търсачка на богатство. Не мисля, че кроеше някакви планове. Просто умееше бързо да се възползва от всяка възможност. И прекрасно знаеше как да въздейства върху чувствата на един старец, един самотен старец.

— Предполагам — каза мисис Бантри замислено, — че Конуей наистина беше самотен.

Ади се раздвижи неспокойно и каза:

— Да, беше — това лято. — Тя направи кратка пауза, след което почти извика: — Марк казва, че аз съм била виновна. Може и да съм, не знам.

Известно време тя мълча, а след това, като че ли принудена от необходимост да говори, започна с неохота, почти насила:

— Аз… аз съм имала такъв странен живот. Първият ми съпруг, Майк Кармоди, умря почти веднага след като се оженихме. Това ме съсипа. Питър, както знаете, се роди след смъртта му. Франк Джеферсън бе най-добрият приятел на Майк. Затова често се срещахме. Той беше кръстник на Питър — по настояване на Майк. Аз започнах много да го харесвам и — о, същевременно го съжалявах.

— Съжалявахте го? — запита мисис Бантри с интерес.

— Да, точно така. Звучи странно. Франк винаги е имал всичко, което пожелаеше. Баща му и майка му го обичаха много. И все пак — как да ви обясня? Разбирате ли, старият Джеферсън е много силна личност. Ако живееш с такава личност, е много трудно да изградиш свой собствен силен характер. Франк усещаше това. Когато се оженихме, той бе много щастлив и това беше прекрасно. Мистър Джеферсън беше много щедър. Той прехвърли на Франк голяма сума пари — каза, че иска детето му да е щастливо и независимо, да не се налага да чака, докато умре. Това бе една великолепна постъпка — толкова щедра. Но дойде твърде внезапно. Той е трябвало да научи Франк на независимост малко по малко. Франк си загуби ума. Искаше да е като баща си — преуспяващ, далновиден, способен да множи парите си. А той, разбира се, не беше такъв. Не че предприе кой знае какви сделки, но неподходящи инвестиции в неподходящо време. Ужасяващо е, трябва да призная, да видиш как светкавично си заминават парите ти, ако не си успял да ги вложиш правилно. Колкото повече губеше, толкова по-нетърпелив ставаше Франк да си върне парите обратно чрез някаква ловка сделка. Така нещата отиваха от лошо към по-лошо.

— Но, скъпа, Конуей не го ли съветваше?

— Не желаеше да бъде съветван. Единственото, което искаше, бе да успее сам. Затова изобщо не казахме на мистър Джеферсън. Когато Франк умря, за мен бе останало съвсем малко — минимален доход. И аз нищо не казах на баща му. Разбирате ли — тя рязко се обърна към събеседничката си, — би било предателство спрямо Франк. Франк би се възмутил. Мистър Джеферсън боледува продължително. Когато се оправи, той бе с впечатлението, че съм заможна вдовица. Никога не съм разсейвала неговото убеждение. За мен това е въпрос на чест. Знае, че съм много внимателна с парите си и го одобрява, мисли, че съм пестелива жена. И, разбира се, ние с Питър живеем с него оттогава и той плаща всички разходи за домакинството. Така че никога не съм имала особени финансови притеснения. — Тя продължи бавно: — През всичките тези години бяхме като едно семейство, само… само, виждате ли — а може би няма как да видите — за него аз не съм вдовицата на Франк, аз съм неговата съпруга .