Агата Кристи - Задната врата на съдбата

— Качих горе кафе — обади се Албърт, който изведнъж се появи в дневната. — Занесох и чашка за мис Мълинс. Тя е при госпожата и й показва някаква книга за градинарство.

— Разбирам — кимна Томи. — Да, значи всичко е наред. Къде е Анибал?

— Затворен е в банята на госпожата.

— Заключи ли вратата? Нали знаеш, че той не обича да бъде заключван.

— Не, сър. Направих, както ми поръчахте.

Томи тръгна нагоре по стълбите, следван плътно от мистър Криспин. Томи почука леко на вратата на спалнята и те влязоха. От банята Анибал продължаваше обидено да лае. Изведнъж скочи към дръжката на бравата, тя поддаде, вратата се отвори и той нахълта в стаята. Хвърли бърз поглед към мистър Криспин, сетне се втурна към мис Мълинс и залая срещу нея с цялата ярост, на която бе способен.

— О, Боже! О, Боже! — простена Тапънс.

— Добро момче! Добро момче! — похвали го Томи. — Не мислите ли? — обърна се той към мистър Криспин.

— Да, разпознава вашите неприятели.

— Анибал ухапа ли ви? — попита Тапънс и погледна мис Мълинс.

— Само ме одра — отвърна мис Мълинс и вдигна леко крака си нагоре, като гледаше начумерено към кучето.

— За втори път ви се случва, нали? — поинтересува се Томи. — Предният път ви гони из високата трева в градината.

— Знае си работата! Добро куче! — похвали го мистър Криспин. — Нали, Додо, скъпа? Отдавна не сме се виждали.

Мис Мълинс стана и злобно огледа присъстващите.

— Извинявай, май ти сбърках името. Сега си Мълинс. Очевидно не съм в течение. Може би си взела фамилията на съпруга си? Или просто си сменила името си?

— Аз съм Айрис Мълинс и винаги съм била.

— Така ли? Мислех, че си Додо. Поне аз те познавах като Додо. Е, скъпа, мисля… радвам се, че се видяхме, но няма да е зле веднага да излезем оттук. Изпий кафето си. Надявам се не възразявате, мисис Бересфорд. Приятно ми беше да се запознаем. Но позволете един съвет, на ваше място не бих изпил тази чашка кафе.

— О, Боже! Нека да я взема. — Мис Мълинс тръгна към Тапънс, но Криспин й препречи пътя.

— Не, Додо, скъпа. Не те съветвам да го правиш — каза той. — Аз ще се погрижа за чашката. Хубаво би било да анализираме съдържанието й. Предполагам, че си сипала от онова нещо, нали? Изглежда съвсем лесно да сложиш малко в чашката и да я подадеш на един инвалид или просто на човек, който се прави на такъв.

— Уверявам ви, че не съм направила подобно нещо. Моля ви, приберете кучето си.

Анибал излъчваше огромно желание да я подгони надолу по стълбите.

— Изглежда копнее да ви изгони от къщата — намеси се Томи. — Изгаря от нетърпение. Знаете ли, обича да захапва хората, които излизат през входната врата. А, Албърт, ето те и теб. Мислех, че чакаш вън в коридора. Случайно да си видял какво стана?

Албърт подаваше глава от вратата на дрешника.

— Видях. Наблюдавах я през ключалката. Да, тя наистина сложи нещо в чашата на госпожата. Направи го много умело.

— Не зная за какво говорите — разнесе се възмутеният глас на мис Мълинс. — О! Трябва да вървя. Имам среща и е много важна.

Тя излетя от стаята и се затича надолу по стълбите. Анибал се спусна след нея. Мистър Криспин не показа признаци на безпокойство, но бързо ги последва.

— Надявам се, че може да тича бързо, защото в противен случай Анибал ще я хване — въздъхна Тапънс. — Какво куче си имаме! Отличен пазач, нали?

— Тапънс, господинът беше мистър Криспин. Изпрати ни го мистър Соломън. Появи се в много подходящ момент, нали? Според мен е изчаквал, за да види какво ще се случи. Недей да буташ тази чашка, нито да я изливаш, докато не намерим в какво да пресипем кафето. А сега сложи си най-красивия халат и слез долу в дневната. Ще пийнем по чашка преди обяда.

— Не вярвам, че някога ще разберем за какво точно става дума — отбеляза Тапънс. В гласа й се долови дълбоко униние. Тя стана от стола си и тръгна към камината.

— Да не би да се опиваш да сложиш дърво в огъня? — попита Томи. — Остави на мен. Нали ти казаха, че не бива много да се движиш.

— Ръката ми вече е добре. Така се грижите за мен, че човек би помислил, че ръката ми е лошо счупена, а тя е само одраскана.

— Не се прави на герой. Раната е от куршум. Ранена си в една война.

— Наистина беше война — съгласи се Тапънс.

— Мисля, че много добре се справихме с мис Мълинс.

— Анибал се прояви блестящо, нали?

— Да, той ни наведе на някои мисли. Просто полудя в онази висока трева. После я позна, когато дойде в къщата. Предполагам по миризмата. Изглежда има много чувствителен нос.