Агата Кристи - Задната врата на съдбата

— Разбира се, мадам — поклони се Албърт и изчезна.

Тапънс се обърна към събеседницата си и рече:

— Както разбирам, сте много заета, след като три дни от седмицата работите.

— Да, и както ви споменах, ангажиментите ми са от другата страна на селото, където живея. Имам малка къщичка там.

В този момент пристигна Томи. С него вървеше или по-скоро подтичваше около него Анибал. Той стигна пръв до Тапънс. За момент спря, сетне опъна предните си лапи напред и яростно залая мис Мълинс. Тя инстинктивно се отдръпна две крачки назад. Изглеждаше уплашена.

— Нашето ужасно куче — представи го Тапънс. — Не хапе. Е, искам да кажа, че много рядко го прави. Обича да хапе пощальона.

— Всички кучета хапят пощальоните, или поне се опитват да ги ухапят.

— Той е много добър пазач — похвали го Тапънс. — Манчестърски териер, а те са много съвестни пазачи. Охранява ни къщата. Не позволява на никой непознат да се приближи, нито пък да влезе вътре. Особено е грижовен към мен. Очевидно счита опазването ми за свой дълг.

— Е, в днешно време сигурно е добре човек да си има куче — отбеляза мис Мълинс.

— Така е. Стават толкова много кражби — рече Тапънс. — Много от нашите приятели го преживяха. Някои дори нахълтват посред бял ден и то по най-невероятен начин. Слагат стълби и вдигат прозорците, или пък се представят за чистачи. О, използват какви ли не номера. Ето защо си мисля, че е добре да се знае, че в къщата има зло куче.

— Напълно сте права.

— Това е съпругът ми — представи го Тапънс. — Томи, това е мис Мълинс. Много мило от страна на мисис Грифин, че се е сетила колко много се нуждаем от градинар.

— Тази работа не е ли тежка за вас, мис Мълинс? — попита я Томи.

— Разбира се, че не — отвърна тя с плътния си глас. — Умея да копая. Човек трябва да знае как точно да го прави. Работата не е само да се засади, но и да се плеви, да се прекопава. Земята трябва да се подготви. Не е толкова просто.

Анибал продължи да лае.

— Томи, струва ми се, че ще е по-добре да отведеш Анибал вътре. Изглежда тази сутрин е в особено настроение.

— Добре — съгласи се Томи.

— Няма ли да влезем и ние вътре? — обърна се Тапънс към гостенката. — Ще пийнем по нещо. Стана топло и едно питие ще ни се отрази добре. Можем да обсъдим бъдещите ни планове.

Анибал бе затворен в кухнята, а мис Мълинс прие чаша шери. Обсъдиха някои подробности около зеленчуците. Не след дълго мис Мълинс погледна часовника и каза, че трябва да си върви.

— Имам среща — обясни тя. — Не бива да закъснявам.

Набързо се сбогува и си тръгна.

— Изглежда ми съвсем наред — промърмори Тапънс.

— Да, но знае ли човек… — замисли се Томи.

— Можем да поразпитаме за нея — предложи съпругата.

— Сигурно много си се изморила от разходката в градината. Ще отложим посещенията си този следобед за друг път. Докторът каза, че трябва да почиваш.

— Разбираш, нали, Албърт? — попита го Томи.

Двамата бяха в кухнята, където Албърт миеше съдовете от чая, които току-що бе свалил от спалнята на Тапънс.

— Да, сър, разбирам — кимна Албърт.

— Знаеш ли, струва ми се, че Анибал ще ти създаде проблеми.

— Добро куче е. Не се нахвърля върху всеки — отбеляза Албърт.

— Така е. Не е от онези кучета, които не обръщат внимание на крадците и им махат с опашка. Анибал усеща кой е добър и кой лош. Нали разбра какво ти казах?

— Да. Не зная обаче какво да направя, ако господарката… ами… да направя ли онова, което тя иска или да й кажа вие какво сте наредили, или…

— Мисля, че трябва да проявиш изобретателност и дипломатичност, Албърт. Ще я накарам днес да остане в леглото. Поверявам ти я, да я пазиш.

В този миг на външната врата се позвъни. Албърт отвори. На прага стоеше младолик мъж в костюм от тиуд.

Албърт погледна колебливо към Томи. Посетителят се усмихна приятелски и влезе.

— Мистър Бересфорд? — попита той. — Дочух, че търсите помощник за градината си. Скоро сте се нанесли, нали? Докато вървях по алеята, забелязах, че тревата е избуяла доста високо. Преди няколко години работих при един господин тук. За мистър Соломън. Може би сте го чували.

— Мистър Соломън? Да, някой ми спомена за него.

— Казвам се Криспин, Ангъс Криспин. Може би ще погледнем какво е положението в градината?

Те излязоха. Томи го разведе из цветните лехи и зеленчуковата градина. Накрая гостът рече:

— Настъпил е моментът някой да се захване сериозно с градината ви.