Агата Кристи - Задната врата на съдбата

Децата тичаха из градината и изследваха всяко нейно кътче в компанията на дядо си и Анибал, който не пропусна възможността да участва в общото веселие.

Дебора, която винаги бе проявявала строгост към майка си, продиктувана от убеждението й, че тя се нуждае от опека, отново попита:

— Какво си правила?

— О, ами подреждахме — отвърна Тапънс.

Дебора я изгледа с недоверие.

— Май не е само това. Нали, татко?

Томи приближаваше към тях, качил Розали на конче. Джанет продължаваше проучванията на новата територия, а Андрю се правеше на голям и бавно оглеждаше градината.

— Вършила си и разни други неща — продължи атаката си Дебора. — Май отново си се правила на мисис Блекинсоп. Проблемът при теб е, че не можеш да загърбиш последния ви случай. Дерек чул нещо и ми писа — додаде Дебора, споменавайки името на брат си.

— Дерек? Той пък какво знае? — изненада се Тапънс.

— Нали знаеш, че Дерек обикновено всичко научава. Ти също, татко. И ти си се замесил — пренасочи атаката към баща си Дебора. — Мислех, че двамата ще дойдете тук, за да си отдъхнете и да заживеете спокойно, да се забавлявате.

— Такава беше и нашата идея — рече Томи. — Но съдбата реши друго.

— „Вратата на съдбата“, „Пещерата на нещастието“, „Крепостта на страха“… — изрече отнесено Тапънс.

— Флекър — обади се мигновено Андрю, демонстриращ дълбоката си ерудиция. Той боготвореше поезията и се надяваше някой ден да стане поет. Започна прочувствено да рецитира:

Изведнъж от покрива на къщата, точно над главите им, се вдигна цяло ято птици, като че ли да покажат несъгласието си със стиха.

— Какви са тези птици, бабо? — попита Джанет.

— Лястовици, които отлитат на юг — обясни й Тапънс.

— Ще се върнат ли отново някога?

— Да, ще се върнат следващото лято — отвърна баба й.

— … „И премини през Вратата на съдбата!“ — завърши с апломб Андрю.

— Някога тази къща се е казвала „Лястовиче гнездо“ — рече Тапънс.

— Но няма да живеете вече тук, нали? — обади се Дебора. — Татко ми писа, че търсите друга къща.

— Защо? — попита Джанет, която непрекъснато задаваше въпроси и заради това всички в семейството я наричаха „Джанет-защото“. — Тази не ви ли харесва?

— Ще ви изброя няколко причини — каза Томи, извади един лист от джоба си и на глас зачете:

„Черната стрела“

Александър Паркинсон

„Оксфорд“ и „Кембридж“ — викториански градински порцеланови столове

Грин-ен-ло

Кей-Кей

Корема на Матилда

Кайн и Авел

Галантната Възлюблена.

— Томи млъкни! Това е моят списък! Няма нищо общо с теб! — развика се Тапънс.

— Но какво означават? — продължи с въпросите си Джанет.

— Прилича ми на списък с улики в някоя криминална история — опита се да отгатне Андрю. Когато не се занимаваше с поезия, четеше криминални романи.

— Наистина е списък с улики. Те са причината да търсим нова къща — поясни Томи.

— Но на мен тук ми харесва — обади се пак Джанет. — Прекрасна е.

— Къщата е хубава — реши да изрази мнението си и Розали. — Като шоколадова бисквитка — добави тя, очевидно спомняйки си сладките с чая.

— И на мен ми харесва — сподели становището си Андрю с тон на царя-самодържец на Русия.

— Защо не ти харесва, бабо? — Въпросът бе зададен пак от Джанет.

— Харесва ми, наистина ми харесва — отвърна Тапънс с внезапен изблик на ентусиазъм. — Искам да живея тук!

— „Вратата на съдбата“ — изрече Андрю. — Вълнуващо име.

— Както ви споменах, казвала се е „Лястовиче гнездо“. Можем отново да я наречем така…

— Всичките тези улики могат да послужат за разказ, дори за роман… — предположи Андрю.

— Твърде много имена. Пък и ми изглежда много объркано — обади се Дебора. — Кой би прочел подобна книга?

— Ще се изненадаш колко много са хората, които не само биха я прочели, но биха се забавлявали! — възкликна с леко възмущение Томи.

Двамата с Тапънс се спогледаха.

— Мога ли да намеря утре отнякъде боя? — попита Андрю. — Или пък Албърт да намери и да ми помогне, за да напишем с нея новото име на къщата.

— Така лястовичките ще знаят къде да се върнат отново следващото лято — рече Джанет и погледна към майка си.

— Не е лоша идея — съгласи се Дебора.

— La reine le veult 7 7 Щом царицата го желае (фр.) — Б.пр. … — рече тържествено Томи и се поклони на дъщеря си, за която винаги смяташе, че придава царственост на семейството им.