Агата Кристи - Задната врата на съдбата

Тапънс бе вперила очи в една картина на стената, която кой знае защо й се струваше позната. Всъщност беше портрет на едно момче.

— Не е ли… — поколеба се Тапънс.

— Да — кимна мистър Робинсън. — Това е Александър Паркинсон. На портрета е само на единайсет. Внук е на една от моите пра-лели. Ето как Моли е попаднала в семейство Паркинсон като гувернантка. Сметнали са, че тази роля е безопасна, а в същото време подходяща за наблюдения. Никой не е могъл да предположи… — Той замълча за миг, сетне продължи: — Че ще се случи така.

— Някой от Паркинсонови ли е бил? — попита Тапънс.

— О, не, скъпа. Семейство Паркинсон изобщо не са били замесени. Имало е други — познати и приятели, които са им гостували онази нощ. Вашият съпруг откри, че точно същия ден е правено преброяване и е било задължително имената на всички, които в този ден са се намирали в къщата, да бъдат регистрирани. Едно от имената има особено значение. Дъщерята на местния лекар, за когото току-що ви споменах, дошла да види баща си заедно с две приятелки. Помолила Паркинсонови да ги подслонят за през нощта. С тези приятелки всичко е било наред, но по-късно се установило, че баща й е бил много дълбоко замесен във всичко онова, което е ставало тогава в тази част на света. Оказало се, че дъщерята е помагала на семейството за градината и е отговорна за това, че спанакът и попадийното семе са се оказали много близо един до друг. Всъщност тя ги е объркала и е занесла листата в кухнята в онзи фатален ден. Неразположението на всички, които са яли от тях, е отшумяло и е било отдадено на досадна грешка, която понякога се случва. Лекарят, разбира се, обяснил, че и друг път е бил свидетел на подобни случаи. На предварителното следствие неговите показания са довели до заключението, че е било нещастен случай. Никой не е обърнал внимание, че същата нощ една чаша за коктейл е била счупена и парчетата й са лежали до масата. Може би ще ви е интересно, мисис Бересфорд, да разберете, че историята някак се повтаря. По вас стреляха от високата трева и по-късно една жена, представила ви се като мис Мълинс, се опита да сложи отрова в кафето ви. Научих, че тя е внучка на онзи лекар или на негов брат. Преди Втората световна война е била една от ревностните последователки на Джонатан Кейн. Ето защо Криспин я познава. Очевидно не се е харесала на кучето ви, след като е взело такива бързи мерки. Вече знаем, че тя е убила стария Айзак. Сега да се съсредоточим върху една още по-зловеща фигура. Лекарят е бил като идол за жителите на селото заради безграничната си любезност, но много е възможно, изхождайки от доказателствата, с които разполагаме, той да е отговорен за смъртта на Мери Джордан. По онова време, разбира се, никой не е могъл да го допусне. Той е имал широки научни интереси и е бил експерт по отровите. Занимавал се е и с бактериология. Едни от първите изследвания в тази област са негови. Нужни са били цели шейсет години, за да излязат наяве първите факти по този случай. Единствено Александър Паркинсон, по онова време ученик, е имал някакви подозрения.

— „Мери Джордан не умря от естествена смърт. Беше някой от нас.“ — изрече Тапънс и попита: — Лекарят ли е открил с какво се занимава Мери?

— Не. Той не я е подозирал. Бил е някой друг. До онзи фатален ден тя се е справяла успешно. Както е било планирано, поддържала е контакт с морския офицер. Информацията, която му е предавала, е била истинска, но той не се досетил, че не е от съществено значение. Била е подготвена така, че да изглежда важна. Така наречените морски планове и тайни, които получавала от него, тя редовно предавала през свободните си дни в Лондон. Строго е спазвала инструкциите къде и кога. Едното място за срещи е било Куин Мерис Гардън в Риджънтс Парк, а другото — статуята на Питър Пан в Кенсънгтън Гардънс. От тези срещи нашите служби научавали много и за замесените служители от някои посолства. Но всичко вече е в миналото, мисис Бересфорд. Далеч, далеч назад в годините.

Полковник Пикауей се прокашля и изведнъж заговори:

— Но историята се повтаря, мисис Бересфорд. Рано или късно. Наскоро в Холоукуей се сформира нещо като ядро. Хора, които са били свързани със случилото се в миналото, са се събрали заедно. Вероятно поради това мис Мълинс се е върнала. Отново са започнали да използват старите скривалища. Провеждат тайни срещи. За пореден път парите се оказваха от решаващо значение — откъде идват и къде отиват. Обърнахме се към мистър Робинсън. После нашият стар приятел Бересфорд се появи и започна да ми дава много интересна информация. Тя напълно съвпадаше с онова, което вече подозирахме. Задкулисна игра, която подготвя нещо. Подготвя се почвата една определена политическа фигура да контролира и ръководи тази страна в бъдеще. Човек, който има добра репутация и ежедневно увеличава броя на последователите си. Отново налице е номерът с доверието. Човек с безупречна почтеност — символ на мира. Не става дума за фашизъм. О, не! Само за нещо, което прилича на фашизъм. Мир за всички… и финансово поощрение за онези, които сътрудничат.