Агата Кристи - Задната врата на съдбата

— И какви изводи правиш от всичките си разкрития?

— Надявам се да науча нещо единствено от Споменника за рожден ден. Забелязах там името Унифред Морисън.

— Е, и?

— Доколкото знам, то е моминското име на старата мисис Грифин. Онази, при която бях на чай онзи ден. Тя е един от най-възрастните обитатели на селото и знае, и помни много от събитията, които са ставали тук. Помислих си, че може да са й познати някои от имената отбелязани в Споменника. Кой знае, може да изскочи заек.

— Може — каза колебливо Томи. — Все още мисля…

— Какво?

— Ами не знам какво да мисля — изстреля Томи. — Нека сега да вървим да спим. Не мислиш ли, че е време да се откажеш от цялата тази работа? Защо ни трябва да разбираме кой е убил Мери Джордан?

— Ти не искаш ли?

— Не, не искам — заяви сърдито Томи. — Поне… О, предавам се. Проклет да съм! Вече ме завербува.

— А ти откри ли нещо? — попита го мило тя.

— Днес нямах време. Но имам нови източници на информация. Възложих на една жена, за която ти споменах, нали си спомняш, онази, която се справя много добре с търсене на данни, та й възложих да свърши някои работи.

— Е, да се надяваме на най-доброто. Може и да се окаже глупост, но пък е забавно.

— Само дето не съм сигурен, че ще е чак толкова забавно, колкото си мислиш — поклати глава Томи.

— Няма значение. Поне ще знаем, че сме направили всичко, което зависи от нас.

— Моля те, не продължавай да правиш сама всичко, което зависи от теб. Точно това най-много ме тревожи, когато съм далеч от теб.

— Чудя се какво ли прави Тапънс сега — въздъхна Томи.

— Простете, не чух какво казахте?

Томи обърна глава и погледна към мис Колодън. Тя беше слаба, почти мършава жена със сива коса, по която личеха следи от изрусяване, очевидно целящо да я подмлади, но резултатът не беше сполучлив. Сега тя опитваше различните нюанси на сиво — от артистично тъмно сиво през опушено сиво, метално синьо до други интересни нюанси, подходящи за дама между шейсет и шейсет и пет години, изцяло отдадена на страстта си да събира сведения. Нейното лице излъчваше смесица от аскетизъм, чувство за превъзходство и върховна увереност в собствените способности.

— О! Не, нищо, мис Колодън — отвърна Томи. — Просто… се бях замислил.

Като много внимаваше да не изрече мислите си на глас, Томи отново се върна към Тапънс притеснен какво ли прави тя в момента. „Обзалагам се, че е нещо глупаво. За малко не се уби на онази невъзможна детска каручка, която всеки миг може да стане на парчета, докато се спуска с нея надолу по хълма. Вероятно накрая всичко ще завърши със счупен крак или ръка. Изглежда в днешно време се чупят най-вече бедрените кости, въпреки че не разбирам защо те са по-уязвими от останалите.“ Беше убеден, че в момента Тапънс върши нещо безразсъдно или пък още по-лошо — нещо много опасно. Да, опасно. Беше му изключително трудно да предпазва Тапънс от опасности. В главата му изплуваха множество произшествия от миналото. Изведнъж в ума му се появи стих, който той изрецитира на глас:

Мис Колодън реагира светкавично и стресна Томи.

— Флекър! — възкликна тя. — От Флекър е и продължава така:

Томи се втренчи в нея, после осъзна, че тя е приела думите му като поетична загадка, на която трябва да намери отговора и му дава пълна информация от коя поема е този стих и кой е авторът. Проблемът с мис Колодън беше, че способностите й за проучване се простираха в най-разнообразни области.

— Просто се безпокоях за съпругата си — обясни извинително Томи.

— О! — смути се мис Колодън.

Тя погледна Томи и на лицето й се изписа съвсем ново изражение. Очевидно заключи, че става дума за семейни проблеми. Би могла веднага да му предостави адреса на бюро за семейни съвети, където да потърси съдействие за решаване на домашните си неприятности.

— Успяхте ли да намерите нещо по въпроса, за който ви говорих онзи ден? — попита Томи.

— Да. Не беше трудно. В Съмърсет Хауз човек може да намери всичко, което търси. Открих имената и адресите, както и рождени дати, сватби и кончини. Дано да ви бъдат от полза.

— Какво? Всички сведения ли са за Мери Джордан?

— Да, за Джордан. Има една Мери, една Марая и една Поли Джордан. Да, има също и Моли Джордан. Не мога да преценя дали някоя от тях е момичето, което търсите. Ще ви дам листа, на който съм ги написала? — Тя му подаде един лист, ситно изписан на машина.