Агата Кристи - Задната врата на съдбата

— Какво искаш да кажеш?

— Днес чух разни странни неща за нея.

— Какво? Странни неща за нашата къща?

— Да.

— Изглежда ми невероятно.

— Как така невероятно? Защото ти се струва хубава и благонадеждна? Добре боядисана и поправена?

— Не. Това, което изброи се дължи на нас. Когато я купихме, изглеждаше овехтяла и едва се крепеше.

— Разбира се, затова беше евтина.

— Томи, държиш се странно. Какво има?

— Ами старият мустакатко Монти.

— Я виж ти! Прати ли ми много поздрави?

— Разбира се. Каза ми да ти поръчам да се пазиш, а и аз да те пазя.

— Той винаги казва така. Въпреки че не разбирам защо трябва да се пазя.

— Изглежда мястото е такова, че ще трябва да внимаваш.

— За Бога, Томи, какво искаш да кажеш?

— Тапънс, какво ще си помислиш, ако ти кажа, че той ми подметна или намекна, приеми го както искаш, че сме тук не защото сме пенсионери, а защото имаме задача? Че след последния случай отново са ни възложили нещо. Изпратени сме от Секретните служби, за да открием нещо. Да открием какво е станало на това място.

— Не зная дали си сънувал, Томи, или стария мустакатко Монти, но това ми звучи като бълнуване.

— Той го каза. Изглеждаше напълно убеден, че сме тук със задача да открием нещо.

— Да открием нещо? Какво?

— Нещо, което може да е скрито в къщата.

— Нещо, което може да е скрито в къщата? Томи, ти си откачил! Или по-точно той!

— И аз си помислих същото, но май не е.

— Какво може да се открие в тази къща?

— Предполагам, нещо, което някога е било скрито тук.

— Да не би да говориш за скрито съкровище? Скъпоценностите на руския царски род, скрити в нашето мазе?

— Не. Не съкровище. Нещо, което би могло да стане опасно за някой.

— Странно.

— Защо? Намерила ли си нещо?

— Не, разбира се, че не съм. Но изглежда преди много, много години тук се е разиграл скандал. Никой не си спомня точно, но можеш да го дочуеш от някоя баба или клюките на слугите. Беатрис има приятелка, която изглежда знае малко. Оказва се, че Мери Джордан е била замесена в скандала, но всичко е било потулено.

— Тапънс, да не би да си измисляш? Да не би да си си спомнила за онези славни дни от младостта си, когато един мъж дал на едно момиче от кораба „Лузитания“ секретен документ и ние се впуснахме в първото си приключение — да търсим неуловимия мистър Браун?

— Колко отдавна беше! Бяхме се нарекли „Младите любители на приключения“. Сега ми се струва като сън.

— Не, не е сън. Съвсем не е. Всичко си беше истина, въпреки че сега не ти се вярва. Случи се преди шейсет или седемдесет години. А може и повече.

— Какво точно ти каза Монти?

— Писма или някакви документи — обясни Томи. — Нещо, което е щяло, а и сега би могло да предизвика голямо политическо сътресение. За някой, който е бил във властта или е щял да бъде във властта, писма или документи, или нещо, което би унищожило този човек, ако излезе на бял свят. Интриги. Стари, стари интриги.

— По времето на Мери Джордан? Звучи ми невероятно. Томи, ти сигурно си задремал във влака и си го сънувал.

— Не съм, въпреки че всичко изглежда много невероятно.

— Предлагам да поразгледаме наоколо, все пак живеем в тази къща.

Тапънс обшари с поглед стаята.

— Не мисля, че тук може да има нещо скрито, а ти, Томи?

— И на мен не ми се вярва, че в такава къща някой може да се реши да скрие нещо. Много хора са живели след това тук.

— Да. Семейство след семейство, както научих. Но все пак може да има нещо скрито на тавана или в мазето, или пък заровено в градината. Както и да е, ще се позабавляваме. Нали разбираш, когато нямаме какво друго да правим и гърбовете ни се схванат от садене на луковици на лалета, можем за разнообразие да поогледаме наоколо. Представи си само, ще започнем с отговора на въпроса: „Ако аз искам да скрия нещо, къде бих го сложила? И къде би останало неоткрито?“

— Струва ми се, че тук нищо не може да остане неоткрито — рече Томи. — Не и след като толкова градинари са ровили навсякъде, различни семейства са се нанасяли и са се изнасяли, да не говорим за агентите по недвижими имоти.

— Е, човек никога не знае. Може да е скрито в някой чайник.

Тапънс стана и отиде до камината. Над нея имаше полица. Тя придърпа един стол, качи се на него и взе един китайски чайник. Свали капачето и погледна вътре.

— В него няма нищо.

— Съвсем необичайно място. — Очите на Томи блеснаха шеговито.

— Мислиш ли, че някой се е опитал нарочно да ми причини зло, като е разхлабил онова стъкло в оранжерията, така че да падне отгоре ми? — попита Тапънс, а в гласа й имаше повече надежда, отколкото страх.