Александра Маринина - Неволна убийца

— Имате ги! — Сервитьорът почти се затича да изпълнява поръчката. Тези тримата бяха постоянни клиенти, грехота беше да не им угоди, още повече че даваха бакшиш колкото половината си сметка.

Игор погледна часовника си.

— Сурик, провери, ако обичаш, на входа трябва да чака един човек.

Удунян мълчаливо стана и тръгна през залата към изхода. Резников го сподири със замислен поглед и се обърна към Игор.

— Какво ще кажеш?

— Ще трябва да му се извиниш, Артьом. В затвора казват „лекета“ на „свалените“.

— На кои, на кои? — не разбра Резников.

— На онези, които са били „свалени“ насила. В смисъл — изнасилени. Това е много сериозна обида. Сега Сурик или трябва да се съгласи, ако е истина, или да измие с кръв обидата. Трети изход няма. А ти не искаш да ти доказва с кръв, че не си прав, нали? С твоята кръв впрочем — делово поясни Ерохин, досдъвка си хапката и отмести чинията.

— Леле, бива си ги вашите правила — поклати глава Артьом и леко се намръщи от болката в изгорената ръка. — Но тук все пак не ви е затворът…

— Именно — кимна Игор. — Затова Сурик е готов да изчисти конфликта, стига просто да му се извиниш.

Сурик се върна и мълчаливо сложи пред Игор сгънат лист хартия, също тъй мълчаливо седна на мястото си и очаквателно впери в Резников ясните си очи.

— Извинявай, Сурен Шаликоевич — примирително каза Артьом. — Казах го от глупост, без зъл умисъл, не съм искал да те обидя. Игор ми обясни, че съм ти нанесъл страшно оскърбление, и аз си вземам думите обратно. Още веднъж моля да ме извиниш.

„Браво!“ — удовлетворено си помисли Игор. Резников му харесваше все повече. Човекът вижда целта си и я преследва разумно и внимателно, строго по график, взема всички предпазни мерки, но без излишно презастраховане, и по пътя към тази цел не си хаби силите да доказва на някого правотата си и да се перчи пред другите.

Спокойно, учтиво и с достойнство се извини пред уличния сополанко, макар че Сурик с все карантиите си не може да му се намаже и на малкото пръстче.

Сурик изслуша извинението, леко се усмихна, извади от джоба си плик и го сложи пред Артьом. Артьом бързо прегледа снимките, навъси се, но нищо не каза.

— Ти какво получи? — обърна се към Игор, като посочи с поглед листа, донесен от Сурик.

— Сведения за собственика на колата, с която замина мадамата.

— И тъй, да видим с какво разполагаме. В момента на срещата ни засича някаква жена, тя работи с човек, който ръководи лаборатория в интересуващия ни отрасъл на науката и техниката. Жената си записва моите отличителни белези и ги предава на милиционер, който поради глупост, небрежност или щастлива случайност не предава бележката на никого. Този милиционер го няма вече — той бързо измери с поглед Ерохин, — завеждащият лаборатория Беркович е под въпрос. Ще изпратя някого на адреса му да провери дали е жив. Остава жената, за която не знаем нищо, но можем да опитаме да я намерим чрез собственика на колата, с която е заминала. По всичко личи, че напоследък наистина си имаме потенциални конкуренти, тоест хора, разполагащи със същата стока. Искат да я продадат изгодно, но не знаят къде и как да намерят купувач, затова се опитват да проследят нас и нашите контрагенти, за да ни предадат на милицаите и да заемат мястото ни. Тази жена работи или за тях, или за ченгетата, или едновременно и за едните, и за другите. И ченгетата искат хляб да ядат, като нищо може да са се сдушили с нашите конкуренти. Ще премахнат нас, а после ще си делят печалбите от продажбите. Логично, нали?

Артьом говореше бавно, внимателно изграждаше фразите си и ги изговаряше докрай, без да ги прекъсва по средата, без да изпуска, както често се случва, сказуемото и без да забравя съгласуването на падежите. Игор и Сурик го слушаха и не го прекъсваха, винаги им беше интересно да проследяват разсъжденията на Артьом, чрез тях несвързаните факти се подреждаха в ясна и разбираема картинка. Нищо че Артьом е чистофайник, пипето му сече здраво.

— Като се има предвид, че сега имаме на сметката си един милиционер, а може би и Беркович, предлагам временно да покротуваме. Надявам се купувачите да проявят разбиране към нашите затруднения. От днес нататък трябва да съсредоточим вниманието си върху тази жена от метрото, за да разберем кой е нашият конкурент. А по-нататък ще решим как да действаме.

Настя Каменская любопитно разглеждаше гостенина си. Гледай ти, мислеше си тя, родното ми братче е дошло, сто на сто се е забъркало в нещо. Май управлява акционерно дружество, едва ли не е председател, сиреч млад бизнесмен. Явно е някаква гадост с невърнати кредити или рекет.