Александра Маринина - Неволна убийца

— Ася — чу се иззад вратата гласът на Льоша, — търси те Гордеев. Ще се обадиш ли или да му кажа, че ще му звъннеш по-късно?

Виктор Алексеевич Гордеев беше началникът на Настя и обаждането му по телефона в събота не предвещаваше нищо добро. Мерна й се страхливата мисъл, че е спешно необходима в службата си и това за пореден път ще й помогне да се измъкне от омразното мероприятие, каквото й се виждаше не само предстоящият банкет, но и всевъзможните сбирки и компании.

— Давай тука телефона! — извика тя.

Льоша открехна вратата, при което пусна в изпълнената с пара баня струя студен въздух, и й подаде апарата.

— Настася, май пак ще ти отровя почивните дни — разнесе се в слушалката гласът на Гордеев. — Чу ли вече за съвместното решение на колегиите на Министерството на вътрешните работи и Генералната прокуратура за лошата работа по разкриването на убийствата?

— Разбира се. Дори го четох.

Тя се намести по-удобно, за да подложи болния си кръст на горещата вода.

— Така, и в тази връзка ни е наредено спешно да изготвим аналитично сведение за неразкритите убийства през последните пет години. Ясна ли е задачата?

— От ясна по-ясна — въздъхна тя. — Какъв е срокът?

— Срокът, дето има една дума, е вчера. Колко време ти трябва?

— Ами… — Настя се почуди малко. — Ако не се занимавам с нищо друго — една седмица.

— Хайде де — изпухтя Гордеев, — как пък не съм ти позволил цяла седмица да не вършиш нищо друго! Слушай сега. Ще подготвяш сведението толкова време, колкото трябва, но да излезе нещо, с което да можем да се гордеем. А аз ще се оправям с ръководството, ако започнат да ни припират. Но не се мотай прекалено много, нали?

— Благодаря, Виктор Алексеевич. Ще се постарая.

Увита в топлата хавлия и с мокра коса, омотана с кърпата, Настя излезе от банята и веднага видя в коридора Льоша — стоеше там с разтревожено лице и тъжни очи.

— Пак ли? — отчаян, попита той.

Тя мълчаливо кимна, разкъсвайки се вътрешно между съжалението към него и ужасното си нежелание да ходи на банкет. В края на краищата съжалението победи.

— Предлагам компромисно решение — каза тя. — Отиваме на банкета, на връщане се отбиваме у вас, вземаме твоя компютър и временно го инсталираме тук. За седмица-две, не повече. Ако имам компютър, ще направя сведението много по-бързо, а без компютър би трябвало да започна работа веднага.

— Но аз какво ще правя без компютър? — слиса се Льоша.

— Избирай: или две седмици без компютър, или без мен днес на банкета.

— А може ли през тези две седмици да поживея тук и да работя на компютъра през деня, докато те няма?

— Разбира се, слънчице мое. Хем ще пазаруваш и ще готвиш.

— Аска, ти си користна до неприличие. Понятие нямам защо досега не съм те разлюбил.

— Ами защото си мързелив. Човек може да се влюби за една секунда, лесно и просто, обаче да престане да обича, е адски труд. Защо несподелената любов се превръща в трагедия? Защото този труд далеч не е по силите на всекиго.

Тя седна в кухнята, включи сешоара и започна да си суши косата.

— Представи си какво мъчение е да съзнаваш, че любовта ти пречи на някого, прави някого нещастен, и ето че ти започваш да я изтръгваш от себе си с кръвта и плътта — и това те кара с всеки ден да обичаш все по-силно и да чувстваш, че полудяваш.

Гласът й зазвънтя, скулите й порозовяха, от бледосиви очите й станаха сини. Настя разбра, че прекалено се е увлякла. Беше си спомнила своята собствена, отдавна забравена болка и бе заговорила за нея на глас, и то пред Льоша. „Безсърдечен боклук такъв!“ — наруга се мислено. Но вече беше късно. Льоша също си бе спомнил и сигурно го болеше още повече.

— Ще сваря кафе — каза той с престорено безразличен тон и взе да търси кафемелачката в бюфета.

Настя с пресилена загриженост сушеше косата си, Льоша също тъй старателно, спазвайки всички процедурни тънкости, правеше кафето. Не им се говореше, и без това всичко беше ясно.

— Как мислиш, кои обици най-много ще подхождат на твоята рокля? — предпазливо попита Настя, когато кафето бе изпито, косата изсушена и беше крайно време да прозвучи някоя дума, за да не затънат окончателно в неловката ситуация.