Мислите й блуждаеха безцелно. Беше присъствала на лекция, изнесена от психолог, беседвал с най-жестоките изнасилвани в страната. Той обобщи, че мъжете убиват за секс, пари и власт, а жените — от ревност и страх.
Елисе попадна на снимка, която не отмести вляво. В тясното лице имаше нещо смътно познато, макар снимката да беше размазана и тъмна. И преди й се беше случвало да попада на познати: все пак самото приложение Тиндър беше създадено така, че да свързва хора, живеещи в непосредствена близост. Според Тиндър този мъж се намираше на по-малко от километър от Елисе. Кой знае, може би живееше на съседната улица. Размазаната снимка показваше, че не е запознат със съветите за печеливша тактика в мобилното приложение. А това само по себе си беше плюс. „Здрасти“ — гласеше съобщението му. Изобщо не се опитваше да блесне. Може да не беше оригинално, но определено издаваше самочувствие. На Елисе би й харесало, ако на някой купон до нея се приближи непознат и я поздрави лаконично със спокоен, нетрепващ поглед, който казва „навита ли си да продължим?“
Плъзна снимката вдясно. В категорията „събудили любопитството ми“.
Веселият сигнал от айфона извести, че приложението е свързало поредната подходяща двойка.
Гайр вдиша тежко през нос.
Вдигна си панталона и бавно завъртя стола.
В тъмната стая светлината от компютърния екран озари слабо горната част от тялото и ръцете на човека, застанал преди малко зад гърба му. Гайр не виждаше лицето, само белите ръце, протегнати напред с някакъв предмет. Черен кожен каиш. С клуп.
Фигурата пристъпи напред, а Гайр инстинктивно се отдръпна.
— Само едно нещо ми е по-гнусно от теб. Сещаш ли се кое? — прошепна гласът в тъмното, а ръцете пристегнаха клупа.
Гайр преглътна мъчително.
— Помиярът — отговори си гласът. — Мръсният помияр, за когото обеща изцяло да се грижиш ти. А сега той сере на пода в кухнята, защото те мързи да го изведеш.
— Недей така де, Кари — прокашля се Гайр.
— Марш навън да го разходиш. И да не си ме докоснал, като си легнеш.
Гайр пое каишката. Вратата зад Кари се затръшна.
Той поседя в тъмното и премига няколко пъти.
Девет, пресметна най-накрая. Двама мъже и една жена. Едно убийство. Вероятността точно жената да е жертвата е едно към девет, не едно към осем.
Мехмет бавно излезе от централните улици и подкара старото беемве нагоре към Шелсос, към еднофамилните къщи с изглед към фиорда и по-чистия въздух. Свърна в притихнала спяща улица. До гаража пред къщата бе паркирано черно ауди „Р8“. Мехмет намали. Поколеба се дали пак да не даде газ и да продължи напред. Знаеше, че така само ще отложи неизбежното. От друга страна обаче, се нуждаеше точно от това. От отсрочка. Но Бенкс пак щеше да го намери, а сега се бе появил подходящ момент. Беше тъмно, тихо и нямаше свидетели. Мехмет паркира до бордюра. Отвори жабката. Погледна онова, което от няколко дни държеше вътре, именно в очакване да възникне сегашната ситуация. Пъхна го в джоба си и си пое дъх. Слезе от колата и тръгна към къщата.
Вратата на аудито се отвори и оттам се появи Даниал Бенкс. Когато се срещнаха в ресторант „Индийска перла“, Мехмет си даваше сметка, че пакистанското малко име и английската фамилия най-вероятно са фалшиви колкото и подписът му върху така наречения договор. Но пачките в куфара, който плъзна към него по масата, си бяха съвсем истински.
Чакълът пред гаража хрущеше под обувките на Мехмет.
— Хубава къща — отбеляза Даниал Бенкс, облегна се на аудито и скръсти ръце. — Защо не я ипотекира?
— Живея тук под наем — уточни Мехмет. — В сутерена.
— Лоши новини за мен. — Бенкс беше много по-дребен от Мехмет, но напращелият бицепс, който издуваше сакото, му придаваше силно заплашителен вид. — Значи дори да подпалим къщата и тя да изгори до основи, няма да получиш застрахователно обезщетение, та евентуално да си покриеш борчовете, така ли?
— Да.
— Новините са лоши и за теб, защото това означава, че се налага да пристъпим към болезнените методи. Да ти обясня ли в какво се състоят?
— Не искаш ли преди това да разбереш дали няма да ти се издължа?
Бенкс поклати глава и извади нещо от джоба си.
— Просрочи датата с три дни. А точността е от ключово значение, предупредих те. Длъжен съм да покажа не само на теб, но и на всичките ми длъжници, че няма да търпя подобни нарушения.
Читать дальше