Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Той се събуди. Пак сънува майка си. И мъж, който твърдеше, че му бил баща. Вслуша се в себе си да разбере как се събужда. Чувстваше се отпочинал. Спокоен. Удовлетворен. Главната причина се намираше на една ръка разстояние от него. Обърна се към нея. Вчера той премина в ловен режим. Нямаше такива намерения, но когато видя полицайката в бара, съдбата сякаш иззе командването от ръцете му. Осло е малък град, да срещнеш познато лице не е изключение, и все пак. Той обаче не се поддаде на беса. Беше се научил на самоконтрол.

Огледа очертанията на лицето й, косата, неестествено сгънатата ръка. Тя беше студена и не дишаше, ароматът на лавандула почти беше изветрял, но това не го смущаваше. Тя бе изпълнила предназначението си.

Отмахна завивката и отиде до гардероба. Извади униформата. Изтупа я. Вече усещаше бурния прилив на кръв по цялото си тяло. Очертаваше се поредният страхотен ден.

Хари Хуле вървеше по коридора на Полицейската академия заедно със Столе Ауне. Със своите сто деветдесет и три сантиметра Хари стърчеше с педя и половина над своя пет години по-възрастен и доста по-пълен приятел.

— Изненадан съм, че се затрудняваш да решиш толкова елементарен ребус — Ауне нагласи папийонката си на точки. — В избора ти на професия няма нищо загадъчно: просто баща ти също е бил учител. Дори след смъртта му продължаваш да търсиш неговото одобрение. Не си го получил, докато си работил като полицай. Всъщност не си го и искал, защото в желанието си да се опълчиш срещу бащината фигура си избрал коренно различно поприще. За теб той е представлявал неудачник, защото не е успял да спаси майка ти. Всъщност си проектирал върху него собственото си чувство за непълноценност. И си станал полицай, за да изкупиш вината си за смъртта на майка ти. Посветил си се на професията да спасяваш човешки животи, като залавяш убийци.

— Мхм. Колко ти плащат на час да им разтягаш такива локуми?

Ауне се засмя.

— Като каза час, Ракел излекува ли хроничното си главоболие?

— Днес е на лекар. Баща й също е страдал от мигрена. Появила се е след петдесетата му година.

— Фамилна обремененост. Неизбежна като съдбовната предопределеност. Поръчваш си на гадателка от някой сайт да ти врачува, а после съжаляваш. Ние, хората, не обичаме неотвратимото. Каквато е смъртта.

— Фамилната обремененост не е неотвратима. Дядо ми станал алкохолик още с първото близване на алкохол. Точно като баща си — моя прадядо. Докато татко цял живот консумираше алкохол с мярка, без да развие зависимост.

— Значи болестта просто е прескочила едно поколение. Случва се.

— Или пък генетиката се явява удобно извинение за слабия ми характер.

— Е, съвсем човешко е да оправдаваме несполуките си с драснатото в генетичния ни код!

Хари се усмихна, а една курсантка, която тъкмо се разминаваше с тях, помисли, че се усмихва на нея, и му отговори подобаващо.

— Катрине ми изпрати снимки от местопрестъплението в „Грюнерльока“ — смени темата Ауне. — Какво мислиш за това убийство?

— Не следя черните хроники.

Вратата към аудитория номер две стоеше отворена. Темата на днешната лекция влизаше в учебния конспект на абсолвентите, но Олег каза, че заедно с още няколко приятели от първи курс ще се опитат да се вмъкнат. Аудиторията се пукаше по шевовете. Част от студентите, желаещи да присъстват, и дори преподаватели бяха насядали по стълбите или стояха прави до стените.

Хари отиде до катедрата и включи микрофона. Обгърна с поглед публиката. Инстинктивно потърси лицето на Олег. Разговорите стихнаха, над залата се разстла тишина. Хари навлажни устни. Най-озадачаващото не беше, че стана преподавател, а че новото амплоа му харесваше. Той, който минаваше за несловоохотлив и самовглъбен, се чувстваше по-непринудено пред пълна аудитория с взискателни курсанти, отколкото пред касиера, който му е подал „Кемъл Лайт“ вместо поискания стандартен „Кемъл“, а зад гърба си Хари чува недоволното мърморене на опашката, докато изяснява случая. В лоши дни, когато нищо не върви и нервите са изпилени, вместо да обърне внимание на касиера за грешката, Хари вземаше олекотения вариант на любимите си цигари, изпушваше една и изхвърляше пакета в близкото кошче. Докато тук, пред студентите, се намираше в свои води. Говорене по същество. На тема убийства. Хари се прокашля. Не бе успял да открие Олег, но мярна друго познато лице, препасано с черна превръзка над едното око.