Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Бьорн Холм заби поглед в земята и разтъпка крака на място, сякаш за да активизира кръвообращението си. Не помръдваше. Чакаше.

— Ако узная нещо, веднага ще ти кажа, Бьорн.

Холм кимна, без да вдига очи, обърна се и си тръгна.

Хари го проследи с поглед. Имаше чувството, че Бьорн е прозрял нещо, нещо, което му убягва. Е, разгеле! Най-после запали пустата цигара.

Пред него се плъзна кола и спря.

Хари въздъхна, хвърли цигарата на земята, отвори вратата и се качи.

— За какво си говорихте? — поинтересува се Катрине, хвърли поглед към Бьорн и подкара надолу към притихналата „Грьонланслайре“.

— Правихме ли секс?

— Какво?

— Нищо не си спомням от снощи. Не сме се чукали, нали?

Катрине не отговори, привидно съсредоточена да спре точно на бялата маркировъчна линия пред червения светофар. Хари чакаше.

Светна зелено.

— Не — отговори Катрине, даде газ и отпусна съединителя. — Не сме правили секс.

— Хубаво — Хари подсвирна тихичко.

— Ти беше прекалено пиян.

— Какво?

— Ти беше прекалено пиян и заспа, преди да го направим.

— Мамка му — Хари затвори очи.

— И аз това си помислих снощи.

— Не, друго имам предвид. Ракел е в кома, а през това време аз…

— … през това време ти правиш всичко по силите си да проявяваш солидарност към нея, като се докарваш до несвяст. Забрави случката, Хари, има къде-къде по-лоши неща.

От радиото сух глас съобщи, че Валентин Йертсен, прочул се като Вампириста, е бил застрелян в полунощ. А Осло е преживял успешно първата си тропическа буря. Катрине и Хари прекосиха „Маюрстюа“ в мълчание, минаха през „Виндерен“ и поеха към Холменколен.

— Имаш ли някакви намерения да се връщаш при Бьорн? — обади се Хари. — Склонна ли си да му дадеш още един шанс?

— Той ли те помоли да ме питаш?

Хари не отговори.

— Мислех, че има нещо с онази Лиен.

— Едва ли. Остави ме тук.

— Ще се кача до къщата.

— Недей. Ще събудиш Олег. Супер. Готово. Лека нощ — Хари отвори вратата, но остана в колата.

— Какво?

— Нищо, нищо — и слезе.

Хари изчака задните фарове да се изгубят в тъмното и пое нагоре по чакълестата рампа.

Къщата се извисяваше величествено, още по-мрачна в нощната тъма. Угаснала. Бездиханна.

Отключи си, влезе и се ослуша.

Видя обувките на Олег. Къщата тънеше в тишина.

Съблече си всички дрехи в мокрото помещение и ги натъпка в коша за пране. Качи се в спалнята, извади си чисти дрехи. Знаеше, че няма да го хване сън, затова слезе в кухнята. Включи термоканата и се загледа през прозореца.

Отдаде се на мисли. Отпъди ги, наля си кафе, макар да си даваше сметка, че няма да намери сили да го изпие. Можеше да отиде в „Джелъси“, но не беше в състояние да поеме повече алкохол. Точно сега не. Може би по-късно.

Мислите му се завърнаха.

Всъщност бяха само две.

Простички и гръмогласни.

Първата гласеше, че ако Ракел не се оправи, ще я последва.

А втората: ако Ракел прескочи трапа, ще се раздели с нея. Защото тя заслужава нещо по-добро и така ще й спести терзанията дали да скъса с него.

Появи се и трета мисъл, или по-точно въпрос.

Хари зарови лице в шепите си.

Кой от двата сценария всъщност предпочиташ?

Мамка му, мамка му.

Четвърта мисъл.

Припомни си думите на Валентин в гората.

Накрая и нас ни прецакват.

Прецакват? Кого визираше Валентин с това множествено число? А него в частност кой го беше прецакал? Хари? Или някой друг?

И ти ще се хванеш в капана.

Изрече го непосредствено преди да заблуди Хари, че насочва към него оръжие. Съществуваше обаче вероятност думите му да се отнасят за по-мащабна измама, не само за конкретната.

Хари се сепна — някой бе долепил длан до тила му.

Обърна се и погледна нагоре.

Олег стоеше зад стола му.

— Не те чух — опита се да каже Хари, но вместо глас от гърлото му излезе дрезгав шепот.

— Ти спеше.

— Ами? — Хари се подпря на масата и стана. — Не съм спал, просто си седях и…

— Беше заспал, тате — прекъсна го с усмивка Олег.

Хари премига, за да прогони мъглата пред очите си.

Огледа се. Протегна ръка и попипа чашата с кафето. Беше студена.

— Мхм. Ама че работа.

— Мислих — сподели Олег, издърпа стола до Хари и седна.

Хари премлясна, за да втечни засъхналата слюнка в устата си.

— Прав си.

— За кое? — Хари отпи от изстиналото кафе, за да прогони вкуса на жлъчка.

— Дългът ти надхвърля преките ти задължения към най-близките ти. Длъжен си да помагаш и на онези, които се нуждаят от помощта ти, без да са ти роднини. А аз нямам право да искам от теб да ги изоставиш на произвола. Колкото до склонността ти да се пристрастяваш към следствието като към наркотик, това е нещо съвсем отделно.