Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Истината, разбира се — сви рамене Хари. — Беше тъмно и Валентин вдигна пръчка, уж държи оръжие. Знаел е, че песента му е изпята, и е искал да ме подтикне да го довърша, Бьорн.

— И все пак… Три изстрела в гърдите на невъоръжен…

Хари кимна.

Бьорн си пое дъх, надзърна през рамо и понижи глас:

— Но в думите ти има логика. Било е тъмно, валял е пороен дъжд, в гората е вилнеела буря. Ако отида да поразгледам лично, може и да открия пистолет в калта до мястото, където открихме Валентин.

Двамата се спогледаха, докато стените пропукваха под напора на вятъра.

Хари забеляза руменината по скулите на Бьорн. Даваше си сметка какво му коства това предложение; та той предлагаше повече, отколкото му позволяваше положението. Предлагаше му всичко, което отстояваше. Общото им достижение: моралните им принципи. Своята — тяхната — душа.

— Благодаря, приятелю, но не мога да приема — отсече Хари.

Бьорн премига два пъти. Преглътна. Изпусна въздуха от дробовете си в продължително, треперливо съскане и се изсмя късо, неуместно, с облекчение.

— Отивам и после ще се върна — Бьорн стана.

— Върви.

Бьорн Холм явно се двоумеше. Сякаш му се щеше да каже нещо или да пристъпи и да прегърне Хари. Хари наведе към компютъра.

— До скоро, Бьорн.

Проследи на екрана как прегърбеният криминалист прекосява коридора и излиза.

Хари стовари юмрук върху клавиатурата. Да имаше сега едно питие… Мамка му, мамка му! Само едно-едничко…

Погледът му падна върху човека прилеп.

Какво каза Халстайн?

Той знаеше. Знаеше…

Микаел Белман стоеше със скръстени ръце и се питаше дали полицейски окръг Осло някога е давал пресконференция в два през нощта. Беше се облегнал на стената вляво от трибуната и оглеждаше присъстващите в залата: дежурни репортери, ангажирани да отразяват опустошенията, нанесени от Емилия, и сънливи журналисти, вдигнати на крак посред нощ. Мона До се появи в спортен екип под дъждобрана, бодра-бодра.

Горе на трибуната, до началника на отдела Гюнар Хаген, седеше Катрине Брат. Тя излагаше подробностите около операцията в апартамента на Валентин Йертсен в „Синсен“ и разигралата се впоследствие драма в имението на Халстайн Смит. Проблясваха светкавици. Белман знаеше, че макар да не е сред седналите зад микрофоните, част от фотоапаратите ще се насочат и към него. Затова се опитваше да придаде на лицето си изражението, препоръчано му от Исабеле, докато разговаря с нея на път към пресконференцията. Сериозно, без спотаеното задоволство на победителя.

— Мнозина изгубиха живота си, не забравяй — напомни му тя. — Затова никакви усмивки или показно тържествуване. Представяй си генерал Айзенхауер след десанта в Нормандия. Освен лаврите на победата като главнокомандващ носиш и отговорността за трагедията.

Белман сподави прозявката си. Тази вечер Ула се върна пияна от женско събиране в центъра. От тийнейджърски години не помнеше да я е виждал пияна. Като стана дума за алкохол, Хари Хуле, седнал до него в момента, също приличаше на стабилно почерпен. Бившият старши инспектор имаше изморен вид, поизморен от повечето журналисти. От мокрите му дрехи не лъхаше ли на алкохол?

Остро ругаланско наречие проряза залата:

— Разбирам, не желаете да оповестите името на полицая, застрелял Валентин Йертсен, но поне отговорете дали Валентин е бил въоръжен и дали е отвърнал на огъня.

— Повтарям: ще огласим подробностите едва след като всички обстоятелства бъдат щателно изяснени — Катрине посочи Мона До, която размахваше ръка.

— Ще ни разкриете ли каква е била ролята на Халстайн Смит?

— Да. Там всичко е ясно, защото разполагаме със запис на разигралите се събития и поддържахме непрекъсната телефонна връзка със Смит.

— Това го разбрахме. Кой е разговарял с него?

— Аз — Катрине се прокашля. — И Хари Хуле.

Мона До наклони глава.

— Значи двамата с Хуле сте се намирали в Главното управление, когато Йертсен е проникнал в дома на Смит!

Микаел Белман забеляза умолителния поглед на Катрине, отправен към Гюнар Хаген в търсене на помощ, но началникът не схвана какво иска от него. Впрочем и Белман не загря с какво репортерския въпрос смути Брат.

— В момента не желаем да навлизаме в подробности за методите ни на работа — каза Хаген. — С оглед да предотвратим евентуално унищожаване на доказателства и с оглед на тактиката ни при бъдещи разследвания.