Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Хари се събуди. Запали си цигара и се вгледа в себе си. Как се събуждаше? Определено не в работен режим. Беше събота, първата лекция след зимната ваканция щеше да се състои чак в понеделник, а колкото до бара — днес дежуреше Йойстайн.

И самотно събуждане не беше. До него лежеше Ракел. През първите седмици след изписването й от болницата, докато я гледаше как спи, Хари все се страхуваше да не би тя да не се събуди или мистериозното „нещо“, останало недиагностицирано, да се завърне.

— Хората не понасят съмнението — беше казал Стефенс при един разговор. — Те искат да си мислят, че такива като теб и мен винаги са сто процента сигурни в становището си. Уличеният е виновен, диагнозата е правилна. Признанието, че изпитваме колебания, се схваща като признание за нашата некомпетентност, а не като естествено следствие от сложността на материята или от все пак ограничения запас от знания, с който разполага конкретният специалист. Но наистина никога няма да разберем със сигурност каква е била причината за внезапното влошаване на Ракел. Успяхме да установим известно натрупване на мастоцити и първоначално се съмнявах да не е мастоцитоза — рядко хематологично заболяване. Тя обаче се възстанови напълно и съдейки как протече болестта, най-вероятно се касае за отравяне. Затова не се страхувай от евентуално завръщане на болестта. Както, да речем, не си струва да се боиш от завръщането на Вампириста.

— С тази разлика, че ние, разследващите, успяхме да установим със сигурност кой е извършил убийствата.

— Прав си. Несполучлива аналогия.

С течение на времето опасенията, че болестта на Ракел ще се завърне, го спохождаха все по-рядко.

Разредиха се и страховете му от ново посегателство на Вампириста.

Днес не се събуждаше разтревожен.

Непосредствено след смъртта на Валентин Йертсен преживя няколко тревожни събуждания. Но не и докато специалната комисия го изслушваше. Впрочем тя излезе със становището, че Хари не може да бъде упрекнат за произведените изстрели в непредвидима ситуация в присъствието на опасен убиец, който сам е провокирал реакцията му. Чак впоследствие Валентин и Марте Рюд започнаха да го навестяват в сънищата му. Тя, не той, шепнеше в ухото му: „И ти ще се хванеш в капана.“ Беше си казал, че отговорността да я открият вече носят други. Минаха седмици, после се заредиха месеци и посещенията на призраците се разредиха. Завръщането към ежедневния ритъм в Полицейската академия и вкъщи му помогна. Той, разбира се, не близваше алкохол.

Най-сетне постигна каквото искаше. Защото събуждането му беше от петия вид. Събуди се удовлетворен. Щеше му се да копира този ден — с неговото оптимално ниво на серотонин — да го размножи и насложи върху остатъка от живота си.

Хари се измъкна от леглото възможно най-тихо, нахлузи си панталони, слезе на първия етаж, постави любимата капсула на Ракел в машината за еспресо, пусна я и излезе на стълбите. Докато вдъхваше зимния въздух, усети как снегът приятно жули босите му ходила. Градът, обвит в бяла пелена, все още тънеше в мрак, но на изток руменееше свенлив нов ден.

Хари намъкна чифт обувки и пухено яке, нагази в снега и пое към пощенската кутия.

В „Афтенпостен“ пишеше, че бъдещето изглеждало много по-светло, отколкото ни го съобщавали новините. Въпреки все по-подробната картина на убийства, войни и жестокости, рисувана в медиите, наскоро публикувано научно изследване показвало, че броят на хората, жертви на убийства, бележел рекорден спад и продължавал да намалява. Един ден, вещаели експертите, убийствата щели да бъдат изкоренени. Микаел Белман, който по информация на „Афтенпостен“ предстояло да бъде официално номиниран за министър на правосъдието и още следващата седмица да встъпи в длъжност, коментираше, че в това, да си поставяш високи цели, нямало нищо лошо, но лично неговата цел била не идеалното общество, а едно по-добро общество. Хари не успя да сдържи усмивката си. Умел суфльор беше тази Исабеле Скойен. Хари пак се върна на прогнозата за окончателното изкореняване на убийствата. Защо това голословно твърдение, въпреки удовлетворението му, разпалваше у него безпокойство, което Хари изпитваше от месец, а вероятно и по-отдавна? Убийства. Бе издигнал борбата с отнемащите човешки живот в своя житейска кауза. Но ако успееше, ако всички те изчезнеха, нямаше ли той, Хари, също да изчезне? Не заравяше ли и частица от себе си заедно с Валентин? Затова ли преди няколко дни най-неочаквано за себе си се озова до надгробната му плоча? Или го глождеше нещо друго? Онова, за което спомена Стефенс. Неспособността да се справя с неяснотата. Пак ли го глождеха опасения? По дяволите, Ракел оздравя, Валентин вече го нямаше, крайно време бе да се отърси от безпочвените тревоги.