Мануэль Монтальбан - Самотата на мениджъра

— Не знам кога ще мога да ви ги приготвя. Сега имам много работа.

— Ще се обадите в дома на Аржеми, в Палаусатор, ще питате за мен, Пепе Карвальо, и ще ми кажете дали на връщане мога да мина да взема трийсет-четирийсет бутилки.

Ханджията му поднесе крем пита с борови семенца, наречена „рус“, и една голяма бутилка „гранача“ 82 82 Вино от специален сорт едро черно грозде със същото име. — Б.пр. , от която Карвальо си наля три пъти. Излезе от „Ла Маркета“ с увереността, че светът е добре устроен, ала преди това подчерта пред собственика, че най-удобният час за обаждане у Аржеми е между дванайсет и половина и един. Поразходи се из Ла Бисбал, надникна в магазинчетата за керамика и поръча едно керамично пано, изобразяващо розата на местните ветрове: Гаргал, Трамонтана, Гарби… Отново помоли да се обадят непременно в дома на Аржеми между дванайсет и половина и един на обяд, защото тогава щял да знае дали му трябват едно или две пана. Влезе в магазина на един антиквар и поръча дъбова ракла.

— За подарък е. Не помня точно адреса, на който трябва да я пратя. Бихте ли ми позвънили в дома на Аржеми в Палаусатор…

— Знам го. Имението на господин Аржеми е пълно с мебели, купени от този магазин.

— Обадете се към един. Или по-добре малко по-рано и попитайте за мен. Пепе Карвальо. Тогава ще знам точния адрес.

— Не се безпокойте.

В един рибарски магазин, препоръчан от собственика на „Ла Маркета“, купи близо два килограмова раскаса 83 83 Вид морска риба. — Б.пр. , килограм малки сепии и още килограм риба за супа. Помоли да му ги запазят в хладилника и да се обадят у Аржеми половин час преди да затворят, да попитат за него и да му напомнят, че трябва да мине да си прибере рибата.

— Толкова съм разсеян, че нищо чудно да си тръгна за Барселона, без да я взема.

— Моля ви, не се безпокойте.

И той като Малечко Палечко пускаше трошички хляб, за да запомни пътя, който води до дома на великана човекоядец. Качи се в колата и се отправи към Палаусатор, като спря в Ператаляда, за да научи някои подробности за имението на Аржеми. На няколко пъти спомена името си на различни хора и се поинтересува от репутацията на Аржеми в района и от описанието на имението. Можеше да отиде направо по шосето, което стигаше до оризищата на Пале, или да заобиколи откъм Сант Жулия де Боада. Карвальо опита и двата маршрута. Изкачи се на последния етаж на една изоставена свещеническа къща, за да добие общо впечатление за имението, чиято основна сграда бе солидната къща върху зелен хълм с полегати склонове. Един мотоциклет се носеше с рев по пътищата, водещи към гората, собственост на Аржеми. Суетнята около къщата и димът, който излизаше от голяма скара, издаваха приготовления за обяд на открито. Карвальо реши, че моментът е дошъл.

До оградата го посрещна един горски пазач. Беше стар андалусец. Обади се по вътрешния телефон, скрит в една от кубическите колони на железния портал. Когато вратата се отвори, пред Карвальо се ширна безкрайна ливада, възлизаща полека към къщата. Луксозна поляна, която за няколко години сигурно беше пораснала, колкото обикновена поляна би пораснала за трийсет. Влизането му сякаш послужи за сигнал — хиляди струйки вода бликнаха нагоре и изплетоха мрежа от блясъци и свежест, замъглявайки с воден прах хоризонта. Инсталацията оросяваше над половин хектар ливада — водна феерия, достигаща естетически висоти. Един прислужник с луксозен вид теглеше две афгански хрътки, които не спираха да лаят по мизерната кола на детектива. Пътеката се отклоняваше от ливадата към покрита с чакъл площадка, с островчета от магнолии, акации и огради от лаврови храсти и олеандри. Стените на имението бяха стратегически скрити под пълзящите глицинии, бугенвилии и дива лоза. Растителната мрежа заобикаляше добросъвестно прозорците в строг романски стил, които антикварите бяха взели от древните пиренейски църкви, изоставени от свещениците на прилепите и на същите тези антиквари. Романски вътрешен двор обграждаше скарата от ковано желязо и едри достолепни камъни. Около нея се суетяха две жени и един мъж, които приготвяха жарта за великолепна и по всяка вероятност внушителна порция скара. Под наскоро изчуканата каменна арка го очакваше Аржеми в къс копринен халат и дълга хаванска пура в ръка. Беше застанал в центъра на вратата, така че най-горният камък, където бе изписана годината на построяване, стоеше като балдахин над добре подстриганата му сива коса.