Мануэль Монтальбан - Самотата на мениджъра

Бившият боксьор се обърна към Чаро и с два плесника я хвърли на пода. Сграбчи късата й коса и я изправи, като с едната ръка стискаше гърдите й, а с другата й запушваше устата.

— Ако викаш, ще скопя тоя педераст, твойто гадже. Хей ти, скопи го!

Дребничкият се приближи до Карвальо с отворен нож. Чаро престана да пищи и избухна в плач.

— Погледни я хубавичко, мръсно копеле, сводник. Не сме я оправили всичките само защото предпочитаме девствениците, а тая е по-голяма курва и от кокошките. Можем обаче да й изгорим пиците с цигари. Всички сме пушачи. Или пък да й обезобразим личицето с бучка захар.

Беше извадил бучка захар от джоба и взе да къса обвивката й мудно, но нервно. Като я обели, посегна рязко към лицето на Чаро. Момичето отскочи панически назад като осъдено на смърт животинче, което не може да избяга. Карвальо плачеше мълчаливо, стиснал зъби.

— Няма да те одера, този път няма. От теб, копеле, зависи дали да се върнем пак и да я наредим здравата. Проститутка с покрито с рани тяло и парче хляб не може да спечели. А знаем и номера с киселината. Но към него прибягваме само в краен случай, а ти ми се виждаш съобразителен, мръсен педераст, гадно копеле. Ще ти дойде акълът. Да си вървим.

Другите трима се отправила към вратата. Оттам се обърнаха, за да видят края на представлението. Бившият боксьор застана разкрачен пред Карвальо.

— Виж какво ми направи очите, копеле такова. Защо не повториш, а?

Едно, две, три… крошетата събориха детектива на колене, но със свободната ръка успя да прикрие зъбите си от удара с коляно.

Другият изглеждаше доволен. Показа един плик на Карвальо и после го хвърли върху дивана.

— Прочети го внимателно и се постарай да следваш инструкциите. Ако не, ще се върнем и днешната порция ще ви се стори като аперитив.

Отключи белезниците на Карвальо и отиде заднишком при останалите. Стъпките се отдалечиха. Вратата се отвори и се затвори. Тихото хълцане на Чаро беше единственият шум, който се чуваше. Избягваха да се гледат. Карвальо стоеше на колене. Чаро беше седнала в един фотьойл, с отпуснати в скута ръце, със зачервени и влажни страни, с насинени гърди и тялото й изглеждаше смалено под тежестта на невидимо презрение.

С чувство на човек, преживял края на света, Карвальо се обади на Бискутер и го помоли да дойде час по-скоро с голямо шише линимент. Още не беше проговорил на Чаро. Момичето продължаваше да хълца унесено. Когато Карвальо сложи ръка върху главата й, плачът стана пронизителен и отприщи всичко, което беше останало в нея, сякаш бе преодолял последните прегради. Карвальо погали зачервените й страни и разгледа със страх хематомите на гърдите. Отиде в банята, пъхна глава под крана и едва сдържа спонтанните викове, които като че ли се раждаха от всички точки на тялото. Намокри една хавлия и се върна в хола. Уви главата на Чаро с влажна кърпа и я прегърна, усещайки живата топлина под хавлията. Като я махна, лицето се бе отпуснало и върху него се бяха очертали следи от ударите. Допря внимателно кърпата върху гърдите на момичето и скръсти ръцете му отгоре, за да задържи облекчаващия хлад върху наранената гръд. Разкърши се енергично и притисна ръце към ребрата си. Сви крака въпреки острите иглички, които усети в мускулите. Нямаше нищо счупено и се зарадва. Учуди се, че още не е загубил способността да изпитва радост. Чаро бе наметнала хавлията като шал и оправяше косата с ръце. Явно усещаше болка, защото си пипаше главата внимателно, като сдържаше възклицанията от болка и ги заместваше с гримаси. Карвальо напълни чаша леденостудена вода, потърси аспирин в малката аптечка, върна се при Чаро и я накара да изпие две таблетки.

— Само това ли ти направиха? — попита той, като посочи лицето и гърдите й. Момичето кимна утвърдително, сетне огледа видимите следи от удари по Карвальо и затвори очи. Той се сети, че не се беше огледал, и се върна при умивалника. Другият му Аз беше страховит. Горната устна представляваше някаква разкъсана и отекла маса. На дясната буза имаше два разреза, на слепоочията — хематоми, кърваво петно и съсиреци в средата на одраното чело, а от някаква скрита точка в джунглата на косата към слепоочието течеше полусъсирена кръв. Повдигна ризата. От двете страни на ребрата се бе оформило по едно тъмномораво петно. Свали панталона. Тестисите му бяха подути като черни топки за тенис. Събу се, напълни бидето със студена вода и седна. Някой почука на вратата. Чаро извика да не отваря. Сложи една малка хавлия като влажна превръзка около бедрата си, вдигна панталона, отиде в кухнята, взе една голяма ножица и тръгна към вратата. Шпионката му откри лицето на Бискутер, превърнато в чудовищно жълто яйце.