Мануэль Монтальбан - Самотата на мениджъра

— Вече готвиш почти като Пепиньо.

Карвальо извади плика от джоба си. Най-напред го сложи на поставката над камината. После го обхванаха опасения, че ако го види, Чаро отново ще се уплаши и разстрои. Пъхна го в едно чекмедже на бюфета и почна да слага масата.

Стаята вонеше на камфор. Останалата част от къщата миришеше на задушена бакла. Хематомите върху голата гръд на Чаро образуваха причудливи цветя на злото. Карвальо не я събуди. Отмести мръсните съдове, седна в свободния ъгъл на дивана, където спеше Бискутер, и взе да пише върху лист хартия, като подбираше внимателно думите. Сложи писмото в плика, който му бяха предали убийците. Облече сакото си, пъхна писмото в единия джоб, а в другия бележката, която му бе дал наемният убиец. Взе да разтърсва Бискутер за рамото, докато го събуди.

— Ще отсъствам през целия ден. Не пускай Чаро да излиза.

— Ей сегичка ставам, шефе, че тая къща има нужда от голямо чистене.

— Къщата си е добре и така. Внимавай и не пускай никъде Чаро.

Очите на сънливото човече бяха зачервени. Карвальо опипа пистолета в дъното на джоба. Бискутер проследи жеста му и, изглежда, напълно се събуди.

— Този път няма да ви оставя да излезете сам.

— Този път си нося пропуск.

Слънцето едва се беше показало. Нощният хлад изтръгваше утринни ухания от всичко наоколо: от земята, от боровата гора, от чакъла, който скриптеше под стъпките на Карвальо. Слезе в града по самотното шосе; самотни бяха и градските теснини. Команчите спяха в бърлогите си или започваха да правят гаргара в баните. Светофарите кротко отстъпваха пред неговата припряност. Пристигна пред къщата на Нунес, когато портиерът отваряше входната врата. Пусна плика в пощенската кутия и веднага излезе, без да даде възможност на човека да задава въпроси. Попипа другия джоб, за да се увери, че носи бележката на наемния убиец, и я сложи на съседната седалка, за да може да вижда начертания на нея маршрут:

Имам удоволствието да ви поканя в моето имение в Палаусатор (Херона), за да си поговорим. Чакам ви в събота за обяд и бих бил особено щастлив, ако приемете поканата ми. В Ла Бисбал и в Пале можете да питате за пътя към дома ми, но за да стигнете възможно най-лесно, ви прилагам план.

Автомагистралата изглеждаше построена само за него. Погълна километрите, подтикван от самотата и мекия утринен хлад. Като мина над река Тордера, си спомни за миг Дитер Ромберг, убит за чест и слава на световното равновесие. Излезе през отклонението за Херона-север и пое по шосето към Паламос. Животът започваше да се събужда. Тракторите шетаха из полята. Една камионетка прибираше ежедневната си реколта от премазани кучета. Групи деца изминаваха в индийска нишка километрите, които деляха чифлиците от селското училище.

— Камионите събират ежедневната реколта от премазани деца и кучетата вървят в индийска нишка към училището.

Изрече го на висок глас и после запя с цяло гърла романса от „Момичето от лозовата горичка“ 80 80 Известна испанска оперета. — Б.пр. :

После захвана „Вярна сабя победителка“ от „Севилският гост“, а гласът му пресекна, когато поде хотата от „Тръстът на тенорите“ 81 81 Известна испанска оперета. — Б.пр. :

В Ла Бисбал му казаха, че в тоя час може да закуси нещо солидно единствено в „Ла Маркета“. Малък ресторант с няколко застлани с мушама маси, една жена в кухнята и цилиндроподобен гигант, който му предлагаше какво биха могли да му претоплят по това време: пълнено с малки рачета пиле, морски раци с охлюви, свински крачета, печено яренце, пълнени калмари, печени охлюви със сос винегрет или само подлучени, пуйка с гъби, готвено телешко, боб с наденица на тиган, няколко вида колбаси собствено производство, наденица, свински бут, свински котлети, бифтеци… Мъжагата продължаваше да изрежда, уверен в съкрушителния ефект на дългия списък. Карвальо поръча морски раци с охлюви.

— Охлювите са повече от раците. Раците са само за вкус.

— Ясно. След това искам боб с наденица на тиган, донесете ми и малко подлучен сос.

Филии хляб с мирис на жито. Гъсто черно вино от онези, които през зимата зачервяват ушите.

— Откъде се снабдявате с това вино?

— Правим си го ние. Имаме лозе на другия бряг на реката.

— Ще ми продадете ли няколко бутилки?