Фред Варгас - Човекът със сините кръгове

— Този път убитият е мъж — обясни Адамсберг.

Патологът представи пълния си доклад в края на следобеда. Смъртта бе настъпила към един и половина. И доктор Понтийо като Мадлен Шатлен бе зашеметен, преди да бъде заклан. Убиецът бе направил поне шест разреза в гърлото и бе достигнал гръбначните прешлени. Адамсберг направи гримаса. През деня не бяха установили нищо повече от онова, с което разполагаше сутринта. Сега знаеше доста неща за стария лекар, но само най-обикновени. Апартаментът, кабинетът, личните му документи разкриваха живот без тайни врати. Докторът имал намерение да даде под наем жилището си, за да се завърне в Ендр, където бил купил малка къща също по най-обикновен начин. Оставяше на сестра си малко пари, колкото да не е без хич.

Данглар се върна към пет часа. Беше преобърнал околностите на престъплението с трима от колегите си. Адамсберг видя, че има доволен вид, но и изпитва желание да си налее една чаша.

— Това намерихме в канавката — каза Данглар и показа пластмасово пликче. — Не беше далеч от тялото, само на около двайсет метра. Убиецът дори не си е дал труд да го прибере. Действа така, сякаш е недосегаем, сякаш е сигурен в своята безнаказаност. За пръв път виждам такова нещо.

Адамсберг отвори плика. Вътре имаше две кухненски ръкавици от розов каучук, слепени от кръв. Беше доста противно.

— Убиецът не си усложнява живота — каза Данглар. — Коли жертвата си с кухненски ръкавици и се отървава от тях, като ги хвърля в канавката малко по-нататък, все едно са някаква хартийка. Но няма да има отпечатъци. Това им е хубавото на каучуковите ръкавици — можеш да ги свалиш, без да ги пипаш, тъй като се плъзгат. Освен това ги продават навсякъде. Какво друго можем да кажем по този повод, освен че убиецът е страхотно уверен в себе си? Колко още ще убие така под носа ни?

— Днес е петък. Почти сигурно е, че в края на седмицата няма да има убийства. Имам чувството, че човекът с кръговете не работи в събота и неделя. Доста стройна организация има. Ако убиецът не е той, а човек, който използва кръговете, ще трябва да го изчака. Между другото Рейер има ли алиби? Какво е правил през тази нощ? Само питам.

— Каквото винаги. Спял. Няма свидетел. В къщата всички са спели. Няма портиерка, която евентуално да види кой влиза и излиза. Портиерките са на свършване, за нас това е направо драматично.

— Матилд Форестие ми се обади преди малко. Научила е за убийството по радиото и изглеждаше разстроена.

— Кой знае — каза Данглар.

В продължение на няколко дни нищо не се случи. Адамсберг отново прие в леглото си съседката от долния етаж, Данглар възобнови уморените си юнски следобеди. Единствено пресата се вълнуваше. Поне дузина журналисти се сменяха на тротоара пред управлението.

В сряда Данглар пръв изгуби търпение.

— На главите ни се е качил — изръмжа той. — Нищо не можем да направим, да намерим и докажем. Стоим тук, дремем и го чакаме да измисли нещо. Нищо друго не се сещаме да направим, освен да чакаме нов кръг. Непоносимо е. За мен е непоносимо — уточни той, след като хвърли поглед на Адамсберг.

— Утре — каза Адамсберг.

— Какво утре?

— Утре сутрин ще има нов кръг, Данглар.

— Да не сте врачка!

— Няма да се връщаме на този въпрос, вече говорихме. Човекът с кръговете има план. И както казва Веркор-Лори, изпитва потребност да изложи пред всички мислите си. Няма да остави да мине цяла седмица, преди да се изяви. Още повече че пресата говори само за него. Ако начертае кръг през тази нощ, Данглар, можем да очакваме убийство следващата нощ, в четвъртък срещу петък. Този път ще трябва да хвърлим повече хора поне в Пети, Шести и Четиринайсети район.

— Защо? Убиецът не е длъжен да бърза. Досега не го е правил.

— Сега е различно. Разберете, Данглар. Ако човекът с кръговете е убиецът и ако отново начертае кръг, значи има намерение пак да убие. Но знае, че вече трябва да бърза. Вече трима свидетели са го описали, без да броим Матилд Форестие. Скоро ще можем да направим портрет-робот. Това го има във вестниците и той го знае. Знае, че не може да продължава дълго по този начин. Методите му са твърде рисковани. Така че, ако иска да довърши започнатото, не трябва да се бави.

— А ако убиецът не е човекът с кръговете?

— Това не променя нещата. И той няма много време. Човекът с кръговете може да се уплаши от двете убийства и да излезе от играта по-рано от предвиденото. Затова трябва да побързаме, преди маниакът да е спрял.

— Възможно е — каза Данглар.