Агата Кристи - В хотел Бъртрам

Мис Гориндж кимна утвърдително.

— О, да, отче Пенифадър. Получихме писмото ви. Запазихме ви номер 19, стаята, в която бяхте миналия път.

— Благодаря… благодаря… Да видя… да… Ще я взема за четири дни. Всъщност отивам в Люцерн и ще остана там една нощ, но моля ви, запазете ми стаята. Ще оставя тук повечето от багажа си и ще взема в Швейцария само една малка чанта. Няма да ви създам никакви затруднения, надявам се?

Мис Гориндж кимна утвърдително.

— Всичко ще бъде наред. Вие сте обяснили ясно в писмото си.

Други хора вероятно не биха употребили думата „ясно“. „Подробно“ би било по-добре.

След като всичките му безпокойства изчезнаха, отец Пенифадър въздъхна облекчено и беше отведен с багажа си в стая номер 19.

В стая номер 28 мисис Карпентър бе свалила виолетовата корона от главата си и грижливо наместваше нощницата върху възглавницата на леглото си. Когато Елвира влезе, тя я погледна.

— А, ти ли си, скъпа. Искаш ли да ти помогна да си доразопаковаш багажа?

— Не, благодаря — каза Елвира любезно. Няма да разопаковам много неща.

— Коя стая предпочиташ? Банята е между двете. Казах да отнесат багажа ти във вътрешната. Мисля, че там ще бъде по-тихо. Наистина ли не искаш да ти помогна?

— Не, благодаря. Наистина не искам. Може би ще се изкъпя.

— Да, това е чудесна идея. Имаш ли нещо против да се изкъпеш първа? Аз трябва да свърша с багажа си.

Елвира кимна. Влезе в банята между двете стаи, затвори вратата и пусна райбера. Отиде в стаята си, отвори куфара и извади някои вещи. След това се съблече, облече си нощницата, влезе в банята и пусна водата. Пак се върна в стаята и седна на леглото до телефона. Ослуша се за миг-два, да не би да я прекъснат и вдигна слушалката.

— Стая 29. Бихте ли ми дали Риджънт 1129?

В Скотланд Ярд се провеждаше конференция. Това беше неофициална конференция. Около масата удобно седяха шест-седем мъже и всеки от тях беше доста важен човек в своята сфера. Темата, която занимаваше вниманието на тези пазители на закона, беше тема, чието значение бе нараснало особено много през последните две-три години. Тя включваше дял от криминалистиката, който се разрастваше. Обирите на високо равнище се увеличаваха — обири на банки, кражби на платежни ведомости, грабежи на изпращани по пощата скъпоценности, обири на влакове. Едва ли имаше месец, през който да не се осъществяваше успешно някой изумително смел ход.

Сър Роналд Грейвс, помощник-комисар в Скотланд Ярд, седеше на почетното място край масата. По навик той повече слушаше, отколкото говореше. По този случай нямаше определен доклад. Всичко зависеше от обичайната практика на полицията. Това беше консултация на високо ниво, обща размяна на мисли между мъже, които разглеждаха случаите от леко различаваща се гледна точка. Очите на сър Роналд Грейвс бавно обходиха малката група. След това той кимна на един мъж в края на масата.

— Е, Татко — рече той. — Да чуем някои от остроумията ти.

Мъжът, когото назоваха „Татко“, беше главният инспектор Фред Дейви. Наближаваше излизането му в пенсия, а той изглеждаше дори по-възрастен, отколкото беше. Оттук и прякорът му „Таткото“. Имаше приятна външност и твърде изискано държание и много от криминалните престъпници се изненадваха неприятно, когато откриеха, че не е толкова мек и простодушен, колкото изглежда.

— Да, Татко. Нека чуем твоето мнение — каза и друг главен инспектор.

— Това е нещо голямо — каза главният инспектор Дейви с дълбока въздишка. — Да, голямо е. Може би расте.

— Като казваш голямо, имаш предвид голямо по брой ли?

— Да.

Друг мъж, Комсток, човек с остра лисича физиономия и будни очи, се намеси:

— Искаш да кажеш, че това е предимство за тях?

— И да, и не — заяви Таткото. — Би могло да доведе до провал. Обаче засега дявол да го вземе, те добре контролират всичко.

Инспектор Ендрюз, рус и слаб мъж, с вид на мечтател, проговори замислено:

— Винаги съм смятал, че има много повече за преценяване, отколкото си мислят хората. Например бизнесът на сам човек. Ако върви добре и ако е в точен размер, той сигурно ще спечели. Разкрива нови клонове, разширява бизнеса, увеличава персонала и може би ще стигне до неправилна оценка на положението и ще пропадне. Същото е и с големите универсални магазини. Империя в индустрията. Ако е достатъчно голяма, ще преуспява. Ако ли не, ще пропадне. Всичко трябва да си има точен размер. Щом размерът е точен и се ръководи добре — това е върхът.