Агата Кристи - В хотел Бъртрам

— Колко голяма е тази организация според вас? — запита сър Роналд.

— По-голяма, отколкото си мислехме в началото.

Инспектор Макнийл, внушителен на вид мъж, проговори:

— Бих казал, че расте. Таткото е прав. Расте непрекъснато.

— Може би това е за добро — рече Дейви. — Може да расте бързо и да пропадне.

— Въпросът, сър Роналд, е кого да арестуваме и къде? — каза Макнийл.

— Можем да арестуваме около дузина — каза Комсток. — Групата на Харис е замесена с тях. Знаем това. Край Лътън Уей има малка групичка. Там са гаражът на Енсън, кръчмата край Мейдънхед и една ферма на голямото северно шосе.

— Заслужава ли си някой от тях да бъде арестуван?

— Не мисля. Дребни риби. Просто звена от веригата. Мястото, където колите се сменят и обръщат бързо; благопристойното заведение, откъдето се изпращат пратките; оказионните магазини, където могат да изменят външния си вид, а също и много полезния костюмиер в Ийст Енд. На тези хора им се плаща. Много добре са платени, но не знаят абсолютно нищо.

Инспектор Ендрюз пак се обади:

— Изправени сме срещу умни хора. Още не сме стигнали до тях. Знаем някои от съдружниците им и това е всичко. Както казах, сбирщината на Хари е вътре, а Марк е откъм финансовия край. С чуждестранните връзки се занимава Уебър, но той е само агент. Всъщност нямаме нищо срещу тези хора. Знаем, че всички имат начини да се свързват помежду си и с различните клонове на концерна, но не знаем как точно го правят. Наблюдаваме ги и ги следим, а те знаят, че са наблюдавани. Някъде е голямата им централа. Това, до което искаме да се доберем, са организаторите.

— Прилича ми на огромна мрежа — каза Комсток. — Съгласен съм, че някъде трябва да има оперативен център, място, където всяка операция се планира, разработва и подготвя изцяло. Някой някъде подготвя акцията и изработва модела на свръзка на операцията и изпълнителите. Това са хората, до които трябва да се доберем.

— Може би те въобще не са в страната — рече кротко Таткото.

— Смея да забележа, че си прав. Може би са в някое иглу, в палатка край Мароко или в Швейцария.

— Не вярвам в тези ръководители — каза Макнийл, като поклати глава. — Звучи добре само в приказка. Естествено трябва да има глава, но не вярвам в Главен престъпник. Бих казал, че зад него съществува малка група ръководители. Централно планиране с председател. Те са успели да се организират добре и непрестанно подобряват техниката си. При все това…

— Да? — попита Таткото окуражително.

— Дори и стегнатият малък екип обикновено има излишни хора. Това, което се нарича принцип на руската тройка. От време на време, когато си помислят, че сме влезли в дирите им, те ни подхвърлят някого, от когото смятат, че могат да се лишат.

— Ще посмеят ли да го сторят? Не рискуват ли твърде много?

— Бих казал, че може да се изпълни по такъв начин, че избраният да не знае, че го жертват. Ще си помисли, че сам е попаднал в капана. Ще мълчи, защото ще знае, че е длъжен да мълчи. И така си е, разбира се. Те си играят с много пари и могат да си позволят да бъдат щедри. Докато той е в затвора, те ще поемат грижата за семейството му, ако има такова. Обикновено организират и бягства.

— Много стана — забеляза Комсток.

— Знаете ли — каза сър Роналд, — че не е много добре да предъвкваме наново размишленията си. Говорим все едно и също нещо.

Макнийл се засмя.

— Какво всъщност искате от нас, сър?

— Е… — сър Роналд се замисли за миг. — Съгласни сме по главните неща — каза той бавно. — Постигнахме съгласие по нашата политика или по това, което се мъчим да направим. Мисля, че ще бъде полезно да хвърлим поглед около някои дребни неща, които нямат голямо значение, които са само част от обичайния ход. Трудно е да ви обясня какво имам предвид, но работата със случая Кълвер миналата година ми хареса. Мастиленото петно, помните ли? Мастиленото петно около миша дупка. Защо, по дяволите, човек ще изсипва мастило в миша дупка? Не изглеждаше важно. Трудно беше да се намери отговорът. Но когато потърсихме то водеше нанякъде. Това в общи линии имам предвид. Особените неща. Не се смущавайте да кажете, ако забележите нещо особено, нещо, което ви шокира. Може да е дребно, но дразнещо, тъй като не съвпада. Виждам, че Татко кимва с глава.

— Напълно съм съгласен с вас — каза главният инспектор Дейви. — Хайде, момчета, опитайте се да намерите нещо. Дори ако е само човек със смешна шапка.

Не се получи отговор веднага. Всеки гледаше малко неуверено и колебливо.