Джон Кейс - Сянката на Бога

— Salve — каза Делла Торе и протегна ръка. — Ти трябва да си брат Маджио.

Със заекващ от вълнение глас Маджио призна, че е същият. Двамата заеха местата си. Делла Торе подхвана общ разговор, докато наливаше в чашите „Греко ди Туфо“, после вдигна тост: „За нашите приятели в Рим“.

Вечерята бе проста и вкусна. Както и разговорът. Над чинии с брускета двамата разговаряха за футбол, за отборите на „Лацио“ и „Сампдория“ и за агонията във висшата лига. Сервитьорът отвори бутилка „Монтепулчиано“. Малко след това влезе втори сервитьор с анелоти, пълнени с тартуфо и праз. Маджио отбеляза, че анелотите са като „пухкави възглавнички“, на което Делла Торе отговори с шега, която се стори непристойна на отеца, но може би нещо не бе доразбрал. Докато ядяха и пиеха, разговорът постепенно се измести към политиката и Маджио с вълнение установи, че двамата с Делла Торе имат еднакви възгледи: християндемократите са в криза, мафията се възражда, франкмасоните са навсякъде… А що се отнася до евреите, то… хм… Размениха клюки за състоянието на папата и обсъдиха шансовете на възможните кандидати за папския престол.

Появи се сервитьор със следващото блюдо — пъстърва — и ловко обезкости пред тях две риби. Когато излезе, Делла Торе отбеляза колко е щастлив, че в лицето на отец Маджио „Умбра Домини“ има приятел в самата Конгрегация на доктрината на вярата. Маджио бе поласкан и между парченцата крехко месо демонстрира познанията си върху механизмите на работа в Конгрегацията и личните особености на хората, имащи достъп до il terzo piano — третия етаж на Апостолическия дворец, където бяха покоите на папата.

— Винаги е полезно да се знае какво мислят кардинал Орсини и Светият отец — въздъхна Делла Торе.

След пъстървата дойде ред на салатата, а малко по-късно — и на дебелата бистека ала фиорентина, която и сложи края на вечерята. Дойде сервитьорът, вдигна чиниите и събра трохите, за да постави на масата бутилка „Вин Санто“ и плато с бишкоти. Разбърка жарта в камината, попита ги ще желаят ли още нещо и излезе, затваряйки плътно вратата зад себе си.

Делла Торе наля по чаша „Вин Санто“. После се наведе към отец Маджио, фиксира го с острия си поглед и с копринен шепот каза:

— Донато…

Отец Маджио прочисти неловко гърло:

— Силвио?

— Да спрем с глупостите, а? Защо си тук?

Отец Маджио се опита да скрие изненадата си, притискайки ненужно силно снежнобялата ленена кърпа до устните си. Накрая я остави на масата, пое дълбоко въздух и отново си прочисти гърлото.

— Един свещеник, провинциален свещеник, дойде във Ватикана — беше преди няколко седмици — и разказа нещо. — Делла Торе кимна окуражително с глава. — Ами… — сви рамене Маджио, — понякога… чувам… същото, което чува и кардиналът, освен ако не става дума за нещо прекалено важно, за да бъда посветен в тайната и аз. Този път… — отец Маджио мрачно се засмя, — ами, сигурен съм, че кардиналът сега съжалява, че присъствах.

— Значи става дума за важна тайна?

— Да — кимна утвърдително отец Маджио.

Делла Торе помълча и след малко попита:

— И това се случи преди няколко седмици?

— Като изключим сплетните около бъдещия папа, оттогава досега не се говори за нищо друго.

— И защо?

— Защото трябва да решат какво да правят.

— Аха… И какво решиха?

— Нищо. По-скоро решиха да не предприемат нищо. Което е същото. Затова съм тук.

Делла Торе изглеждаше замислен. След малко допълни чашата на отец Маджио и го погледна:

— Добре, Донато… може би трябва да ми разкажеш цялата история.

Отец Маджио смръщи вежди и се наведе напред. Опря лакти на масата и събра връхчетата на пръстите си. После бавно ги размърда и каза:

— Всичко започнало с една изповед…

Когато свърши, Делла Торе седеше на ръба на стола си, а пурата в ръката му отдавна бе изгаснала. В камината пращяха главни и хвърляха искри, но освен тях в стаята цареше тишина.

— Донато — проговори накрая Делла Торе, — благодаря ти, че ми разказа това.

Отец Маджио доизпи последните капки „Вин Санто“ в чашата си и стана:

— Трябва да се връщам.

Делла Торе кимна:

— Благодаря ти за смелостта да ме посветиш в тайната. Онези не могат да решат какво да направят — продължи той, — защото просто няма какво да се решава. Всъщност има само едно нещо, което трябва да бъде направено.

— Знам — въздъхна Маджио, — само че нямат смелостта.

Делла Торе също стана. Маджио му подаде ръка, а той, вместо да я стисне, я пое с двете си ръце. После бавно я вдигна до устните си и я целуна. За момент на Маджио му се стори, че… усеща езика му по кожата си, но в следващия миг всичко свърши.