Пилар извика:
— Не е истина! Не е истина! Не съм откраднала диамантите! Не съм го убила — кълна се в пресветата Дева.
Сагдън отсече:
— Тогава кой го е убил? Казахте, че сте видели някаква фигура пред вратата на мистър Лий. Според вашата история тя е принадлежала на убиеца, защото никой друг не е преминавал оттам. Но разполагаме само с вашата дума, че там е стояла тази фигура. С други думи — вие сте си измислили това, за да отпаднат съмненията върху вас!
Джордж Лий се обади с остър глас:
— Естествено, че тя е виновна! Всичко е ясно! Нали ви казах, че убиецът на баща ми е външен човек! Чудовищна нелепост е да се подозира човек от семейството! Това би било неестествено!
Поаро се размърда на мястото си, а после каза:
— Не съм съгласен с вас. Като имаме предвид характера на Симеон Лий, това би било съвсем естествено да се случи.
— А? — Долната устна на Джордж провисна надолу и той се вторачи в Поаро.
Поаро продължи:
— И, според мен, именно това се е случило. Симеон Лий е бил убит от човек, който е негова плът и кръв. При това заради нещо, което е изглеждало за убиеца достатъчна причина за убийство.
Джордж извика:
— Някой от нас? Отричам…
Гласът на Поаро прозвуча като стоманен звън:
— Срещу всеки от вас има по нещо. Да започнем с вас, мистър Джордж Лий. Вие не сте обичали баща си! Поддържали сте добри отношения с него заради парите. В деня на смъртта си той е заплашил, че ще намали издръжката ви. Знаели сте, че след смъртта му вероятно ще наследите значителна сума. Ето ви мотив. След вечеря, както казахте, сте отишли да телефонирате. Наистина сте телефонирали — но разговорът е продължил само пет минути . След това спокойно сте можели да отидете до стаята на баща си, да поговорите с него, а после да го нападнете и убиете. Излезли сте от стаята, завъртели сте ключа отвън, като сте се надявали, че всичко ще се припише на крадец. Пропуснали сте в паниката си да отворите прозореца докрай, за да подкрепите теорията за крадеца. Било е глупаво, но, ако ме извините, вие сте един доста глупав човек! Но — каза Поаро след кратка пауза, през която Джордж се бе опитал да каже нещо, но не бе успял, — сред престъпниците има много глупаци!
Той обърна поглед към Магдалин.
— Мадам също е имала мотив. Доколкото зная, тя има дългове, а тонът на бащините ви думи вероятно я е накарал да се поразтревожи. Тя също няма алиби. Отишла е да телефонира, само че не го е направила и разполагаме само с думата й за това, което е правила… После — продължи той — идва ред на мистър Дейвид Лий. Неколкократно се е разказвало за отмъстителната жилка и злопаметността като характерни черти в кръвта на семейство Лий. Мистър Дейвид Лий нито е забравил, нито е простил на баща си начина, по който се е отнасял към майка му. Една подигравка, отправена към покойницата, може да се е оказала последната капка. Дейвид Лий е свирел на пиано в момента на убийството. Случило се е така, че е свирел „Погребалния марш“. Но ако предположим, че някой друг е свирел този „Погребален марш“, някой, който е знаел какво е щяло да се случи и който е одобрявал деянието?
Хилда Лий се обади:
— Това е непочтено предположение.
Поаро се обърна към нея.
— Ще ви предложа друго, мадам. Престъплението е било дело на вашата ръка. Вие сте се промъкнали на горния етаж, за да изпълните присъда над човек, който, според вас, е нямал право на прошка. Вие сте такъв тип, мадам, който може да бъде безкрайно опасен в яда си…
Хилда каза:
— Не съм го убила.
Сагдън се намеси:
— Мистър Поаро има право. Има по нещо срещу всеки, освен срещу мистър Алфред Лий, мистър Хари Лий и мисис Алфред Лий.
Поаро се обади:
— А аз не бих изключил дори и тези тримата…
Сагдън запротестира:
— О, хайде сега, мистър Поаро!
Лидия Лий каза:
— И какво има срещу мен, мосю Поаро?
Тя изрече думите си с лека усмивка, повдигнала иронично вежди.
Поаро се поклони и каза:
— Ще подмина вашия мотив, мадам — той е очевиден. Що се отнася до останалото, онази вечер сте носели рокля от коприна с характерни шарки с наметка. Ще ви припомня факта, че Тресилиън, икономът, е късоглед и вижда далечните предмети замъглени. Ще ви пропомня също така, че вашата гостна е просторна и е осветена от лампиони с големи сенници. В онази нощ, една-две минути преди да се чуят виковете, Тресилиън е влязъл в гостната, за да раздигне чашите от кафето. Той ви е видял, както му се е сторило , в позната поза до далечния прозорец, полузакрита от тежките завеси.
Читать дальше