Стивън каза:
— Трябваше ми време да обмисля дали да го направя или не. Най-сетне се реших. Изглеждаше ми като някакво приключение. И всичко тръгна като магия! Старецът ме посрещна най-радушно и веднага ме покани да отседна у дома му. Аз приех. Това е моето обяснение, мистър Сагдън. Ако не ми вярвате, върнете се към дните на вашата младост и си припомнете не сте ли правили и вие глупости като моята. Що се отнася до истинското ми име — то е Стивън Грант. Можете да телеграфирате до Южна Африка и да проверите, но мога да ви кажа отсега — аз съм един напълно порядъчен гражданин. Не съм мошеник или крадец на бижута.
Поаро отвърна:
— Не съм и мислил, че сте.
Сагдън предпазливо поглади брадичката си и каза:
— Ще трябва да проверя вашата история. Бих искал да зная следното — защо не се разкрихте след убийството, вместо да ни говорите куп лъжи?
Стивън рече с обезоръжаващ тон в гласа си:
— Защото съм глупак! Мислех, че ще успея да се измъкна! Помислих си, че ще ме заподозрете, ако ви кажа, че използувам чуждо име! Ако не бях такъв идиот, щях да съобразя, че вие така или иначе ще телеграфирате до Йоханесбург.
Сагдън каза:
— Е, мистър Фар… ъ-ъ-ъ… Грант, не казвам, че не вярвам на вашата история. Но тя ще бъде потвърдена или отречена съвсем скоро.
Той погледна въпросително към Поаро, който каза:
— Струва ми се, че мис Естравадос има да каже нещо.
Пилар беше пребледняла. Тя едва успя да изрече:
— Вярно е. Никога нямаше да ви кажа, ако не беше Лидия и парите. Да дойда тук, да се преструвам, да мамя и да играя — това беше забавно, но когато Лидия каза, че парите били мои и че така било справедливо, тогава вече стана различно, тогава вече не беше забавно.
Алфред Лий попита с недоумяващо изражение на лицето си:
— Не разбирам за какво говорите, скъпа.
Пилар каза:
— Вие смятате, че аз съм вашата племенница, Пилар Естравадос? Но това не е вярно! Пилар загина, когато пътувахме с нея в колата в Испания. Падна бомба върху колата и тя бе убита, но аз останах жива. Не я познавах добре, но тя ми беше разказала всичко за себе си — за богатия си дядо, който я повикал да живее в Англия. А аз нямах никакви пари, не знаех къде да отида и какво да правя. Тогава си помислих: „Защо да не взема паспорта на Пилар? Защо да не отида в Англия и да не забогатея?“ — Лицето й изведнъж бе огряно от внезапна усмивка. — О, беше много забавно да си мисля, че никой няма да разбере! Ние с нея малко си приличахме. Когато обаче тук ми поискаха паспорта, аз отворих прозореца и го изхвърлих навън, после изтичах да го взема и натрих малко кал върху снимката, защото на границата не ти гледат паспорта много-много, но тук можеше да…
Алфред Лий каза ядосано:
— Искате да кажете, че сте се представили пред баща ми като негова внучка и че сте си играли с чувствата му към вас?
Пилар кимна и каза самодоволно:
— Да. Аз веднага разбрах, че мога да го накарам да ме хареса.
Джордж Лий избухна:
— Чудовищно! — изломоти той. — Престъпно! Опит за придобиване на пари по нечестен начин.
Хари Лий каза:
— Нали не е взела и стотинка от теб! Пилар, аз съм на ваша страна! Възхищавам се от смелостта ви. И, слава богу, значи не съм ви никакъв вуйчо! Това е вече нещо съвсем друго!
Пилар се обърна към Поаро:
— Вие сте знаели? Кога го разбрахте?
Поаро се усмихна:
— Мадмоазел, ако сте изучавали законите на Мендел, щяхте да знаете, че двама синеоки родители много трудно могат да имат дете с тъмни очи. Бях сигурен, че майка ви е била една почтена жена, от което следваше, че вие съвсем не сте Пилар Естравадос. А когато направихте онзи номер с паспорта, тогава вече бях напълно уверен. Хитро замислено, но, нали разбирате, не достатъчно хитро.
Сагдън рече с не много приятен глас:
— Изобщо цялата работа като че ли не е достатъчно хитро измислена.
Пилар го зяпна и каза:
— Не разбирам…
Сагдън каза:
— Вие ни разказахте една история, но ми се струва, че има още доста неща, които не сме чули.
Стивън извика:
— Оставете я на мира!
Сагдън не му обърна внимание и продължи:
— Казахте, че сте тръгнали към стаята на дядо си след вечеря. Казахте, че така ви е хрумнало, но аз бих предложил нещо друго — вие сте откраднали диамантите! Вие сте ги държали в ръцете си! Сигурно понякога сте ги връщали в сейфа, а старецът не ви е виждал. Когато е открил липсата на диамантите той веднага е разбрал, че са могли да го направят само двама души. Единият е бил Хорбъри, който може да е научил комбинацията на сейфа, да се е промъкнал през нощта и да ги е взел. Другият — това сте били вие ! Мистър Лий веднага е взел мерки. Той ми позвъни и ме помоли да дойда при него. След това е изпратил да ви повикат веднага след вечеря. Вие сте отишли и той ви е обвинил в кражбата. Вие сте отричали, той не е отстъпвал. Не зная какво е станало след това — може да е проумял, че не сте неговата племенница, а професионален крадец. Както и да е, измамата ви е била разкрита, за вас се е очертавало разобличаване, затова сте го заклали с нож. Имало е борба и той е изкрещял. По този начин здравата сте загазили. Бързо сте напуснали стаята, завъртели сте ключа отвън и тогава, понеже сте знаели, че няма да успеете да се измъкнете, сте се скрили в нишата със статуите.
Читать дальше