Агата Кристи - Седемте циферблата

Излезе от стаята. Бил впери поглед в Джими.

— Добре познаваш Бъндъл. Страхувах се, че ще си имаме неприятности с нея. Знаеш колко много държи да е в течение на всичко. Радвам се, че в края на краищата разбра как е разумно да постъпи.

— И аз се радвам — каза Джими. — Тя направо ме изненада.

— Въпреки всичко Бъндъл е благоразумна. Разбира кое е възможно и кое — не. Между другото, дали да не се въоръжим с нещо? В такива моменти си е в реда на нещата.

— Вече се сдобих с автоматичен пистолет със синьо-черна цев — рече Джими не без известна гордост. — Тежи няколко фунта и има страховит вид. Когато започне твоето бдение, ще ти го преотстъпя.

Бил го погледна със смесица от завист и уважение.

— И как така се сети? — попита.

— Просто ми дойде на ум — отвърна небрежно Джими.

— Надявам се да не застреляме не този, когото трябва — рече Бил.

— Наистина ще е досадно — отвърна сериозно мистър Тесиджър.

Тук нашето повествование ще се раздели на три части — съвсем обособени и напълно различни. Нощта, която предстои, ще се окаже богата откъм събития, които всеки един от тримата участници ще оцени от своя гледна точка.

Ще започнем с приятния и мил младеж Джими Тесиджър, който пожелаваше лека нощ на съзаклятника си Бил Евърсли.

— Не забравяй! — каза Бил. — В три часа сутринта! Ако все още си жив, разбира се — добави любезно.

— Може наистина да съм глупак — рече Джими, спомняйки си с раздразнение какво му е казала Бъндъл, — но не съм чак толкова тъп, колкото изглеждам.

— Преди време се изрази така и за Джери Уейд — пророни Бил. — Спомняш ли си? И същата нощ…

— Престани, глупако! — каза Джими. — Как можеш да си толкова нетактичен?

— Изобщо не съм нетактичен — отвърна Бил. — Аз съм млад дипломат, а всички дипломати са тактични.

— Ако е така, значи си в зародишната фаза на дипломацията.

— Още си мисля за Бъндъл — рече Бил, внезапно сменяйки темата. — Определено се променя към добро. Да, към добро!

— Каза го и началникът ти — уточни Джими. — Заяви, че е приятно изненадан.

— По едно време ми се стори, че Бъндъл малко преиграва — продължи Бил, — но Умника е такъв тиквеник, че ще приеме за чиста монета всичко, което му кажат. Е, лека нощ. Сигурно ще ти бъде малко трудно да ме събудиш, но ако упорстваш, ще го сториш.

— Едва ли, ако поемеш пътя на Джери Уейд — рече Джими хапливо.

Бил го погледна укорително.

— Какво удоволствие ти доставя да се заяждаш? — попита го.

— Просто ти го връщам — отвърна Джими. — Хайде, прибирай се.

Бил обаче не последва съвета му. Продължи да го гледа смутено, като пристъпваше от крак на крак.

— Виж какво — каза младежът.

— Да?

— Виж какво, нищо няма да ти се случи. Но като си помисля за клетия Джери и за клетия Рони…

Джими го погледна отчаяно. Бил безспорно беше добронамерен, ала с дрънканиците си само усложняваше нещата.

— Виждам, налага се да ти покажа Леополд — каза Джими. Бръкна в джоба на тъмносиния костюм, който току-що бе облякъл, извади оттам нещо и го показа на Бил. — Истински автоматичен пистолет със синьочерна цев — каза скромно.

— Виж ти! Истински ли е? — възкликна Бил.

Съвсем определено видяното му бе направило впечатление.

— Купи го Стивънс, моят камердинер. Изряден и педантичен човек. Ти само натискаш спусъка, а останалото го върши Леополд.

— Джими… — започна Бил.

— Да?

— Моля те, внимавай с това нещо. Не го насочвай наляво и надясно. Ще е ужасно, ако очистиш стария Дигби, в случай, че се окаже сомнамбул.

— Не бери грижа — отвърна Джими. — Да де, ще ми се да видя Леополд в действие, след като съм дал пари за него. Ще положа всички усилия обаче да удържа кръвожадните си инстинкти.

— Е, лека нощ — каза Бил за четиринайсети път и вече наистина се прибра в стаята си.

Останал сам, Джими, застъпи на пост.

Сър Стенли Дигби бе настанен в стая в дъното на западното крило. От едната й страна имаше баня, а от втората — врата към друга, по-малка стая, която сега се заемаше от мистър Терънс О’Рорк. Вратите на трите помещения водеха към къс коридор. Ако някой речеше да не ги изпуска от наблюдение, задачата му бе съвсем лесна. Кресло, сложено уж случайно в сянката на вградения дъбов шкаф точно на мястото, където късият коридор се свързваше с основния, осигуряваше идеална позиция за наблюдение. До стаите в западното крило можеше да се стигне единствено оттам и бе невъзможно човек, решил да се промъкне, да остане незабелязан. Една от електрическите крушки в коридора още светеше.